четвъртък, 3 декември 2009 г.

Хората, които преминават през живота ни

Преди години една възрастна жена пътуваше до мен... Изглеждаше толкова жизнена, с неустоимо чувство за хумор. Беше веселячка и не спираше да говори... Но последните два часа от пътуването си прекара в мълчание, подпряна на лакти и залепила чело на стъклото. Насълзените й очи се взираха във всяка светлинка - там някъде далеч в тъмнината... Отиваше при дъщеря си, която не бе виждала от години и зет си, когото не познаваше. Слезе на автогарата в Милано. Автобусът потегли, а тя остана там, чакаща мълчаливо и търпеливо закъснелите си посрещачи...Колко ли време е чакала?

четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Закъсняла среща

Винаги празнуваше рождения си ден шумно. Обичаше този ден. Харесваше му, когато просторният хол се изпълваше с хора . Най- близките хора – семейството, роднините, приятелите.

И днес беше така. Смехът и глъчката го караха да се чувства щастлив. Това е най-големият му подарък –децата, съпругата, приятелите, племенниците – всички събрани на едно място, забравили ежедневните си проблеми, усмихнати, спорещи. Телефонът не спираше да звъни.

четвъртък, 29 октомври 2009 г.

Детското колело

Момиченцето седеше на бетонния бордюр, обгърнало коленете си с ръце. Подпряло брадичка, тъжно-сърдито поглеждаше ту към шареното ново колело на Гошко, ту към своето – пречупено на две. Баща й се приближи до нея, а тя нацупи устни , извъртя главата си в обратна посока и попита през рамо:
– Защо на мен винаги ми купувате чупещи се колелета?! Виж, на Гошко са му купили БМХ!
-Ела, ще го поправим – неуверено й каза той.

събота, 10 октомври 2009 г.

Границата на моето милосърдие

„Сеньора, пор фавор..” – изтича към мен едно мургаво девойче,преди да успея да вдигна стъклото докрай. Предположих, че ще ме попита за някоя улица, но то светкавично отвори под носа ми една папка, в чиито десен ъгъл се мъдреше размазана принтирана снимка на малко момиче. „Моля, помогнете, за операцията на 10-годишно момиченце”. От ляво имаше списък с имена, подписи и цифри. „Да видите, сеньора, колко хора са помогнали...” – напевно заваляше думите девойчето. Хвърлих едно око на списъка – нечетливи подписи, но пък дарените суми – от 20 евро нагоре. Хитър подход.

сряда, 7 октомври 2009 г.

Два варианта на обикновен делничен ден

Публикувано на 08/06/2009 г в БГРепортер

Обикновен делничен ден. Ставам рано. Слагам кафеварката на котлона и докато чакам изригването на ободряващата тъмна течност, отделям необходимото време за да се приведа в приличен вид. Обличам дрехите, които дълго подбирах снощи и спокойно сядам за малко на дивана с чаша кафе в ръка. Усмихвам се на себе си и се опитвам да подредя предстоящия ден.

сряда, 30 септември 2009 г.

Старецът и аз

Публикувано в БГРепортер на 26/05/2009 г.

Обувката ме стягаше, а жегата влошаваше положението. С кого ли разговаряше съпруга ми толкова дълго по мобилния си, вече нямах нерви да го чакам?! Пейката, която преди все ми се струваше, че е сложена на най-неподходящото място – някакси на средата на тротоара, в този момент се оказа моето спасение. Отпуснах се тежко, а желанието ми да изхлузя парещите обувки от краката си все повече нарастваше. Сърдито запалих цигара, незаинтригувана от света около мен.

Видях го в последния момент, на метър от мен. Пристъпваше бавно и трудно, подкрепяйки се на дървен бастун: "Момиче, ще поседна за малко до теб".

'Европа в моето ежедневие': Указания на български език

Публикувано в БГРепортер на 15/05/2009

Указания на български език в една испанска поликлиника. Почувствах се по детински горда, когато видях подредените български букви и под учудените погледи на хората около мен извадих мобилния телефон и щракнах... Преди време на същото място имаше друга обява, която разясняваше правата за медицинско обслужване на гражданите от ЕС на няколко езика, между които и български.

Стой далеч от мен, дребно човече!

Публикувано в БГРепортер на 29/04/2009 г.

"Не се страхувам от гнева на силния.
На помисли и чувства господар,
без милост себе си би обуздал
и мене би наказал със помилване.

Страхувам се от злобата на слабия.
Безсилието си пред мен прозрял,
едва ли той пред нещо би се спрял,
за да изглежда пред света по-храбрия."

Н.Захариева

Срещали ли сте "дребни човечета"? Ако не сте, не съжалявайте, но се оглеждайте внимателно. Едва ли ще ги разпознаете при първата среща - може да са високи и стройни, ниски и набити, мъже или жени. Не, не става въпрос за извънземни. И казвам "дребни" не заради ръста им, а поради маломерието на жалките им душици. Става въпрос за представители на човешкия вид - комплексирани човечета, обсебени от мания за величие и умело прикрити зад измамна маска. Те са рядко срещани, но особено опасни за душевното ни равновесие.

Как да ги разпознаем?! Трудна работа...

вторник, 22 септември 2009 г.

Моите празници...?!...

Публикувано в БГРепортер на 21/04/2009 г.

Когато прочетох темата за снимка на месец Април си представих как страниците на сайта се изпълват с пъстри снимки на пролетни цветя и слънчеви усмивки на празнуващи хора. Светкавично изключих възможността аз самата да изпратя такива снимки…. Защо ли? Защото съм емигрантка… Какви са моите празници, как празнувам и какво всъщност празнувам на хиляди километри от България.

Моите празници са объркани. Понякога са двойни празници, понякога празнувам два пъти. Често датите, отбелязани с червено в българския календар, за мен са работни дни. И обратно. Затова имам два календара.

За боклука, погледнато отстрани...

Публикувано в БГРепортер на 13/04/2009

Със сигурност някой ще подхвърли, че аз съм може би последният човек, който има право да коментира проблема/кризата със софийския боклук. Да, аз живея на хиляди километри от София и около мен е чисто. Да, за 7 години съм била два пъти в България, като общият брой на дните, прекарани там, е точно 8. Но ме боли, защото моите родители и приятели живеят там – на метри от тоновете боклук. Наслушах на приказки, нагледах се на снимки, изчетох десетки коментари. Гледайки отстрани и отдалече, ако не бях българка, щеше да ми е смешно. Но не ми е забавно, ама хич! Яд ме е! Бясна съм!

петък, 18 септември 2009 г.

Моите детски мечти

Публикувано в БГРепортер на 09/04/2009 г.

Когато бях малко момиче не мечтаех да стана балерина или манекенка. Е, не че не заставах пред голямото огледало, нахлузила "тропкащите" обувки на мама или не изсипвах целия гардероб в търсене на най-изящната "принцесена" рокля. Завъртах се, оглеждах се критично, добавях две ролки в косата и вирвах доволно носле. Само че... къде се е чуло и видяло принцеса-манекенка с ожулени лакти и колене?!

неделя, 13 септември 2009 г.

Бърборкото

Публикувано в БГРепортер на 03/04/2009 г.

Не си спомням къде го срещнахме за първи път - дребен, слаб, възпитано уважителен и невъздържано бъбрив.Един българин, подминал средната възраст. Тогава само разбрах, че е емигрирал преди години заедно с цялото си семейство и ни е почти съсед.

Втората среща беше на улицата – спря се и ни заговори. Говореше, говореше , а ние чули-недочули, кимахме енергично с глава – нали е невъзпитано да прекъсваш събеседника. Следващата среща беше пред входната ни врата. И пак говореше ли, говореше.

сряда, 9 септември 2009 г.

Дете на разведени родители

Публикувано в БГРепортер на 31/03/2009г.

Аз съм дете на разведени родители. И не съм травмирана от този факт. Имах прекрасно детство и бях обградена от много обич и грижовност. Колко е лесно да го кажа! Сега и пред всички.

Да, днес е лесно да говоря за нещата, които дълги години споделях само с близки приятели. Била съм малка, почти бебе. Нямам спомени от разправии, обиди, съдилища и делби. Нямам спомени от съжителството на родителите ми. Дочула съм само за интелигентен развод и разделяне на житейските им пътища - всеки поема своята посока, както и своята отговорност, грижи, успехи и провали.

понеделник, 7 септември 2009 г.

Огненият празник Las Fallas de Valencia

Публикувано в БГРепортер на 23/03/2009 г.


Всяка година в дните между 14 и 19 март най-желаната туристическа дестинация в Испания е Област Валенсия. Хиляди туристи от страната и чужбина се присъединяват към жителите на валенсианските градове, за да почувстват магията на традиционния местен празник Las Fallas de Valencia.Няколко години подред и аз се потапям в тази еуфория, опитвайки се да разбера празника. Когато за пръв път попитах какво е "Лас Фаяс" испанските ми приятели първо вдигнаха рамене, после се замислиха и най-накрая отговориха: "Това е... просто нашият, валенсианският празник".

четвъртък, 3 септември 2009 г.

Какво е мъжът без жената?

Публикувано в БГРепортер на 17/03/2009 г.

Какво е мъжът без жената? "Щастливец!" - спонтанно отговарят в хор женените мъже. /Тихо! Дочувам и едно солово изпълнение - на моят съпруг./ След това с леко наклонени глави и замечтано реещи се погледи започват да рецитират своите мъжки монолози. За по-добра изразителност наблягат на първата част от всяко изречение: "Ако не бях женен, щях...""Щях да съм милионер, щях да си купя нова кола, щях да си купя палатка..." "...Ееех, най малкото щях да съм... ерген."

Оставете ги, милите! Нека си помечтаят! Понякога са им нужни десетки години за да стигнат до неизбежно правилния извод: "Абе, с жените зле, ама..."

понеделник, 31 август 2009 г.

Да подариш усмивка

Публикувано в БГРепортер на 11/03/2009 г.

Има едни красиви думи за усмивката, които напоследък срещам доста често в Интернет- пространството. Едни красиви думи, различно поднесени, но въздействащи по един същ начин. Не знам кой е истинският автор, въпреки допитванията ми до познати и непознати.

Първата ми среща с тези думи беше преди няколко години, когато моя приятелка – емигрантка в Мадрид, разказваше с много топлина и любов за семействата, при които е работила, за децата, които е гледала. Разглеждахме едно албумче със снимки, от които надничаха усмихнати бебешки личица. Нейните "испански бебета". На последната страница в найлоновото джобче вместо снимка беше пъхнат лист със следните думи:

сряда, 26 август 2009 г.

Клуб "Вчерашна жена"

Публикувано в БГРепортер на 09/08/2009 г.

Всеки от вас е виждал групичка от жени, разговарящи шумно и весело или шушукащи притеснено - млади, не толкова млади, по-възрастни, усмихнати, намусени... Гледайки отстрани, мъжете се чудят на непресъхващата женска словоохтливост или се притесняват дали пък не одумват точно тях, а жените знаят – това са редките моменти на бягство от забързания ден, минутите за среща с добрите стари приятелки, за които уж знаем всичко, но винаги има нещо ново за казване.

Моята групичка е на средна възраст. След дълго отлагане и непрекъсната промяна на уречения ден и час най-сетне се бяхме събрали около малката кръгла масичка в любимото кафене и разговаряхме оживено, разпалено.

Празникът на емигранта

Публикувано в БГРепортер на 04/03/2009 г.


Има моменти, събития и състояния в живота ни, които можем да опишем с лекота, използвайки сухи думи и високопарни изрази. Но има и едни странни чувства, за които трудно намираме подходящите думи.

В един средиземноморски испански град, близо до Валенсия, живеят официално около 3 хил. българи. Неофициално – двойно повече. Официално градът се казва Гандия, неофициално – Малката България. В този град навсякъде чуваш българска реч – вървейки по улицата, разхождайки се в парка, пазарувайки в магазина... Тук живеят българи от различни краища на България – различни диалекти, различни характери, различно образование и възпитание, различен мироглед. Няколко хиляди български съдби и мечти.

понеделник, 24 август 2009 г.

Аз вярвам в доброто

Публикувано в БГРепортер на 16/02/2009 г.

Не съм перфектна. Плача и се смея, радвам се и тъгувам, говоря нежно и крещя, правя грешки и постъпвам правилно. Просто съм човек. Дълго помня обидите, но помня и добри думи, подадена навреме ръка, безкористен жест – дребен, почти незабележим, а в същото време значителен. Обидите избледняват във времето, а аз ставам по–силна, защото намирам опора в усмивките и дребните радости. Не слагам на кантар приятелствата, търся добрата страна на тежките характери, но лицемерните отхвърлям със замах... Не правя сметки, а равносметки... Може би е наивност от моя страна, но вярвам в доброто.

събота, 22 август 2009 г.

Майки и дъщери

Публикувано в БГРепортер на 10/02/2009

Витрината е отрупана с празнично украсени торти. Коя да избера? Погледът ми все се връща към онази, с принцесата в розова рокля. Усмихнатото лице зад щанда ме подкрепя: "Чудесен избор! И колко свещички? 20?! Шегувате ли се?" Унесено отговарям: "Не, не е шега. Дъщеря ми навършва 20 години. Но дали ще ме разбере..."

Сякаш беше вчера – малкото недоносено бебе, което седмици наред се бореше да оцелее, майчината болка, но не от родилните мъки, а от неизвестността. Сълзите и надеждата, че всичко ще е наред.

петък, 21 август 2009 г.

Плюс и минус – проста аритметика !?

Публикувано в БГРепортер на 02/02/2009 г.


Десетки години старателно предвиждам, изчислявам и ...преначертавам един проект. Амбициозен проект с гръмко име – "Моят живот". Плюс, минус, уравнение с едно неизвестно. Допуски, сглобки, стандарти. Разрез, сечение. Детайли и сборен чертеж. И, хоп...грешка! По–голяма от допустимата.

Всеки път, когато доволно погледна чистичкият чертеж на прилежно изчисления нов детайл от живота ми, реалността започва да нанася поправки. С голяма качествена гумичка безмилостно изтрива старателно начертаните тънки и дебели линии, заедно с пунктирите и щриховките. И нито простата аритметика, нито висшата математика ми се притичват на помощ.

четвъртък, 20 август 2009 г.

Историята на една крайбрежна пейка

Публикувано в БГРепортер на 27 /01/ 2009



Приятен есенен ден. Една жена седи на крайбрежна пейка. Сама. Есента е любимият й сезон – шумните туристи отдавна са си заминали, плажът е пуст, морето е спокойно, слънцето не жари, само топли. Всичко е възвърнало нормалния си ритъм. Но днес тя не чувства нищо. Съзерцава тихите морски вълни с невиждащ поглед, а по лицето й се стичат сълзи. Плаче, защото ... просто й се плаче. Объркана е. Спомените нахлуват в съзнанието й и избледняват моментално, мислите идват и си отиват, хаотично, без никакъв ред и смисъл.

Покана за добро настроение

Публикувано в БГРепортер на 22/01/2009 г.



Отново е сутрин. Отново се събуждам. С лошо настроение. Защо ли? Мразя се такава. Грижи, грижи.... кой ли ги няма? Уж съм весел човек, посрещам трудностите с усмивка, че и акъл давам на другите около мен – да не униват, да се борят, да се усмихват, а пък днес целият свят ми е крив. Заповядвам си: "Вземи се в ръце!". Лесно е да се каже, ама...

Чаровна възраст

Публикувано в БГРепортер на 20 /01/ 2009

Пронизителен телефонен звън. Сърцераздирателно хлипане и нечленоразделна реч. Разпознавам гласа на моя позната и хуквам през глава към дома й. Омръзнало ми е да изслушвам любовните ѝ терзания, но този път явно се е случило нещо сериозно. Слава богу, не виждам пожарни коли, дори дим няма...

Влитам като ураган в стаята и моята позната изстрелва от упор:
–Кажи ми истината, зле ли изглеждам?

Добре дошли в България!

Публикувано в БГРепортер на 13/07/2009

Как изглежда България през погледа на един чужденец? За много чужденци България е екзотична страна, за която не знаят почти нищо. Или знаят само това, което случайно са прочели в някой туристически каталог – малка балканска държава, столица – София, излаз на Черно море, прекрасна страна с невероятна природа, богата история и култура, условия за зимни спортове, слънчеви плажове. Стягат куфарите и тръгват на приключение с много неизвестни, като най–често интересът им предизвикан от финансовата част на офертата за пътуване. И пристигайки в България преоткриват това, което за нас е даденост – едно райско кътче, надарено от природата с величествени планини, буйни реки и плодородни земи.

Ако няма Иван в къщата...

Публикувано в БГРепортер на 07/01/2009

Днес е Ивановден. Всеки от нас познава поне един Иван – Ваньо от детската градина, Ванката от квартала, Бай Иван – съседът. За едни Иван е приятел, за други – враг, за трети – съдба. "Ако си немаш Иван в къщата, забий един кол на средата - да се буташ в него, па го кръсти Иван". Така казваше прабаба ми - природно интелигентна жена, от която съм запомнила много мъдрости. Но тези думи нещо не ги разбирах.

сряда, 19 август 2009 г.

Изабел

Публикувано в БГРепортер на 06/01/2009 г

Седя на пейката и спокойно чакам автобуса. Също като възрастната дама до мен, която ме заговаря с дежурното "Страшна жега, нали?". Пет минути по-късно вече знам, че тръгнала на лекар, запозната съм с подробностите от медицинския ѝ картон и в момента сладко-сладко ми разказва за петте си деца – отдавна пораснали, поели по своя житейски път, но грижовни към своите родители.

Пътуване по Коледа

Публикувано в БГРеортер на 22/12/2008 г.

Обичам гарите и летищата. Стотици хора – бързащи, чакащи, посрещащи, изпращащи или пътуващи.Стотици съдби, стотици посоки.Стотици усмивки, стотици сълзи, дълги прегръдки – между деца и родители, между влюбени, между приятели.

През последните няколко години посрещах и изпращах десетки пъти.

Лос Рейес Магос или Дядо Коледа ?

Публикувано в БГРепортер на 09 /12/ 2008 г.


По традиция испанските деца очакват с нетърпение нощта на 5 срещу 6 януари, когато Лос Рейес Магос /Царете-магьосници/ ще оставят мечтаните подаръци. Само за добрите. Ако си бил непослушен през изминалата година ще получиш торбичка с карбон /въглен/. Вечерта на 5 януари и деца и възрастни се включват в специално организираното шествие-парад /кабалгата/, на което се изсипват тонове бонбони и с радостни възгласи всички посрещат Лос Рейес Магос – Мелчор, Гаспар и Балтазар.

вторник, 18 август 2009 г.

Букет от изсъхнали рози

Публикувано в БГРепортер на 01/12/2008 г.

Много се говори за любовта - и в проза, и в рими.Как идва, как си отива. Има ли възраст и съществува ли изобщо? Любов преди брака и след това... Непрекъснато я търсим, често я отричаме. Даваме ѝ различни определения в зависимост от моментното ни състояние. За някои е мимолетно преживяване, за други е смисълът на живота. За трети е просто математическа формула – силата ѝ е право пропорционална на цената на получения подарък. Та като стана дума за подаръци...

Да помислим отново!

От 6 години семейството ми живее в един средиземноморски град в Испания. Първоначалното ни впечатление тук беше, че има много инвалиди и деца с увреждания. Впоследствие открихме, че едва ли са повече отколкото в България. Истината е, че обществото не се опитва да ги скрие или да ги изолира, а напротив – да ги приобщи, да им създаде малко удобства в този така неудобен за тях свят.

Руската църква в Алтеа, Испания


Публикувано в БГРепортер на 14/11/2008 г.

На км.163 по национален път N-332 /Валенсия-Аликанте/ една "странна сграда", разположена в живописна местност близо до луксозен курортен комплекс, привлича учудените погледи на пътуващите чуждестранни туристи. Това е руската църква "Свети Архангел Михаил" - първият руски православен храм на територията на Испания.

Министър Масларова ще открие Трудова информационна борса в Мадрид

Публикувано в БГРепортер на 12/11/2008

"На 15 ноември 2008 г. в Мадрид, Кралство Испания, под патронажа на министъра на труда и социалната политика г-жа Емилия Масларова, ще се проведе Трудова информационна борса – Мадрид." Това е част от текста на поканата, която получиха някои българи, живеещи и работещи в Испания. Въпросната покана е приложен файл към електронно писмо /написано на латиница/ на съветника по трудовите и социални въпроси към Посолството на РБългария в Мадрид:

понеделник, 17 август 2009 г.

Moят "чужд" ден

Публикувано в БГРепортер на 04/11/2008

Всеки ден се събуждам в чужда страна. Винаги в последния момент. Две глътки кафе. Бързо прехвърляне на програмите – българските новини, чуждите новини. Дъщеря ми сънено-сърдита нарамва тежката ученическа раница и тръгваме. На входа непознат "чужд" човек ведро ни пожелава "Добър ден!". Къде паркирах снощи? Аха, на уличката вляво.

Закъсняла благодарност

Публикувано в БГРепортер на 31/10/2008

Напоследък все по-често си спомням забравени случки и лица. Казват, че било от възрастта. Правя равносметки, анализирам дългогодишни приятелства и случайни познанства – какво, кой, по какъв начин и до каква степен е повлиял на живота ми.

И в съзнанието ми изплува един дъждовен ноемврийски ден. 20-тина години назад във времето.

Какво да си купя – диплома или книжка?

Публикувано в БГРепортер на 28/10/2008

Отново се предлагат промени в Закона за движение по пътищата – изпитите за шофьорска книжка да се провеждат от частни фирми. Дали по този начин корупцията ще намалее или ще се увеличи, е въпрос на досещане. Преди известно време сред българите, живеещи в чужбина, беше доста актуална "отпуската за купуване на шофьорска книжка" или иначе казано – отиваш си в България за 10–тина дни и хем се виждаш с роднини и приятели, хем "изкарваш книжка". Дали любителска, дали категория "С" – "проблеми нема, ше тъ уредим".

Българи в България, българи в чужбина

Публикувано в БГРепортер на 16/10/2008

Ново пет! "Министерството на труда и социалната политика започва изследване за нагласата на българските емигранти в Испания да се завърнат на работа у нас, което е част от Плана за 2008 по Националната стратегия на Република България по миграция и интеграция и Плана за действие за 2008 с мерките, произтичащи от членството ни в ЕС."Тази новина откривам случайно, ровейки се безцелно в Интернет. Аз съм една от стотиците хиляди българи, към които е насочено това проучване,а пък не съм получила никаква информация.

Оказва се, че има специална анкета за българите, живеещи в Испания. Прочитам набързо въпросите - подобни на тези на кварталната клюкарка.

Говорите ли български?

Публикувано в БГРепортер на 08/09/2008 г.

От няколко години живея в чужбина. Доста често си спомям за комичните ситуации, в които съм попадала през първите дни и месеци от емигрантския ми живот поради незнанието на езика. Почти всеки българин, живеещ тук, има подобни спомени. След години ги разказваме като вицове.