четвъртък, 20 август 2009 г.

Чаровна възраст

Публикувано в БГРепортер на 20 /01/ 2009

Пронизителен телефонен звън. Сърцераздирателно хлипане и нечленоразделна реч. Разпознавам гласа на моя позната и хуквам през глава към дома й. Омръзнало ми е да изслушвам любовните ѝ терзания, но този път явно се е случило нещо сериозно. Слава богу, не виждам пожарни коли, дори дим няма...

Влитам като ураган в стаята и моята позната изстрелва от упор:
–Кажи ми истината, зле ли изглеждам?

Истината ли?! Ами... да, изглежда зле... с този размазан грим и подути очи. Откъде идва всичко това. Все още съм притеснена.
–О-о-х, остарявам. Виж, тук съм на 18. И на 20... А пък този портрет ... рисува го едно гадже... бях на 22–е–е-е...

Сега вече съм ядосана. Затова ли препусках пет преки дотук – да се прекланям пред черно–белите й младежки снимки и да оплаквам отлитащата младост.
– Я се стегни, вече си на 45 – припомням й аз – и изглеждаш като всяка нормална жена на тази възраст.
Тя не се предава, продължава да нарежда нейното си. Нали познавам еди–коя си, връстничка й е, но как изглежда само. Да, познавам я. Куха на градинска лейка.
По–добре да вземе за пример възрастната съседка – не си крие годините, винаги е елегантно облечена и с подходяща прическа, а да разговаряш с нея е цяло удоволствие. Ето така искам да изглеждам на 60.

Ох, много съм лоша. Моята позната има нужда от подкрепа, а аз май само влошавам положението. Не, не мога, не издържам... Какво се е разциврила за глупости, има толкова по-важни неща в живота. "Очевадно" е, че остаряваме. Природен закон, какво да се прави. Е, природата към някои е по–благосклонна, но какво от това!

Прибирам се вкъщи и веднага заставам.... пред огледалото. Депресията заразителна ли е ? Хвърлям поглед към лъскавата кутия, която децата ми бяха подарили наскоро. На нея с още по-лъскави, чак крещящи букви, и то на няколко езика пише: "ANTI AGE", "ANTI EDAD"...

"АНТИВЪЗРАСТ"???! Какво й е на възрастта?! 39 и половина... Нямам нищо против, дори звучи добре. Все пак разглеждам съдържанието – крем за застаряваща кожа, лосион за същата кожа, крем против бръчки около очите. Малки кутийки и флакончета, пълни с магически химически формули. И с далеч по–дискретен шрифт на буквите върху етикетите. Съгласявам се сама със себе си, че не е зле да ги използвам.

След това стъпвам на кантара. Вече съм убедена, че любимите ми "парцалки" не са се събрали от прането. Без никакво угризение на съвестта /този път/ заявявам: "Няма какво да облека!". Отидох и си купих нови. По–голям размер, естествено. Какво по–хубаво за една жена от това да си подмени гардероба! И отношенията ми със съседката определено се подобриха. Преди вместо поздрав изсъскваше: "Иди на лекар, все се тъпчеш, а пък си на вейка!". Сега вече се усмихва самодоволно: "О, позакръглила си се! Да знаеш само каква диета ми препоръчаха..."

"Ех, момичета, и на 20 и на 30 по 2", нека не позволяваме възрастта да ни депресира! Когато сме естествени сме най–красиви. Да се поддържаме, да се самоусъвършенстваме, да правим кариера, да спортуваме, да се веселим! Нека изглеждаме добре ... за възрастта си! Не забравяйте, че ВСЯКА ВЪЗРАСТ СИ ИМА СВОЯ ЧАР!

Няма коментари:

Публикуване на коментар