вторник, 22 септември 2009 г.

За боклука, погледнато отстрани...

Публикувано в БГРепортер на 13/04/2009

Със сигурност някой ще подхвърли, че аз съм може би последният човек, който има право да коментира проблема/кризата със софийския боклук. Да, аз живея на хиляди километри от София и около мен е чисто. Да, за 7 години съм била два пъти в България, като общият брой на дните, прекарани там, е точно 8. Но ме боли, защото моите родители и приятели живеят там – на метри от тоновете боклук. Наслушах на приказки, нагледах се на снимки, изчетох десетки коментари. Гледайки отстрани и отдалече, ако не бях българка, щеше да ми е смешно. Но не ми е забавно, ама хич! Яд ме е! Бясна съм!
Ще ви разкажа елементарни неща от моето ежедневие. Не искам да ме разбирате погрешно - няма да правя сравнения от типа "в чужбина и у нас". Просто ще разкажа безпристрастно за делничата част от живота на обикновения гражданин в един средно голям испански град. И не става въпрос за някой луксозен квартал, а за място, където живеят десетки хиляди средностатистически граждани.

Всеки новопристигнал българин в Испания първо се впечатлява от усмивките и любезното отношение. Второто, което го впечатлява, е чистотата. Нерядко някой възкликва "Я,кошче, даже и с найлонов плик". Да, кошчета има навсякъде – на оживената централна улица, на обществения паркинг, в парковете и дори на отдалечените кътчета за отдих.

Боклукът от контейнерите се извозва всяка нощ в малките часове – между 1 и 3. Камионът е малко шумен, но... Понякога /през лятото по-често/ след боклукчийския камион се движи друг, които измива контейнера.

Периодично се мият улиците и тротоарите, а централната градска алея, която е пешеходна зона – всяка нощ. Всеки ден кварталният метач мете /ръчно/ тротоарите, изпразва уличните кошчета и поставя нов найлонов плик. Излишно е да споменавам, че работи съвестно и качествено. И че всички уважават труда му.

От една година насам контейнери за разделно изхвърляне на боклука има едва ли не на всяка пряка. И се използват по предназначение – от всички, от малкото дете до възрастния пенсионер. Има райони, в които дори се налагат глоби на граждани, които не изхвърлят разделно боклука. На определени места има специален контейнер "Дрехата-приятелка", в който се оставят стари дрехи и обувки.

При ремонтни работи вкъщи се наема /на съвсем поносима цена/ контейнер за строителни отпадъци, който на определената дата се оставя на възможно най-близкото удобно място или фирмата, наета за ремонта, поема извозването на строителните отпадъци до съответното депо. В това депо за отпадъци, което се намира в индустриалната зона на града, всеки гражданин може да изхвърли непотребните вещи от дома си – от домакинска посуда до стари мебели. И отново изхвърлянето е разделно. Ако гражданинът няма възможност или мебелите са по-тежки и големи – диван, матрак, гардероб, се обажда в общината, откъдето определят ден и час, в който ще мине специален камион. Единствената грижа на гражданина е да остави в уговореното време непотребните вещи пред входа си. Услугата е безплатна.

При закупуването на нова печка, хладилник, пералня всяка уважаваща себе си фирма за продажба на ел.уреди организира изнасянето на старите, без това да завишава цената.

Едва ли на някой тук му прави впечатление тази добра организация. Просто е чисто и подредено и го приемат за даденост. Но поемат и своята отговорност. Не пъшкат, че веднъж ще се разходят до контейнера за биологични отпадъци и втори път – до тези за разделното изхвърляне. Всеки собственик, извел своя домашен любимец на задължителната разходка, носи в ръка найлоново пликче. Използва го без притеснение, защото ще се почувства по-унизен, ако му бъде направена забележка, че неговото куче е нацапало. След пикник или риболов на някое труднодостъпно място всеки събира отпадъците в найлонови пликчета и ги прибира в багажника на собствената си кола, за да ги изхвърли на подходящо място – в първия срещнат контейнер, не в реката, естествено.

Кажете ми, как да не съм бясна?! Дали пък испанците, аджеба, са по-чистници от нас?! Какво ни липсва на нас, българите, за да подредим дома си. Не, не "нашата крепост", а нашият квартал, нашият град, нашето село. Знам какво ще отговорят повечето българи: "Пречат ни политиците, пречат ни кметовете, пречат ни депутатите, пречат ни гражданите, пречат ни селяните, пречат ни другите....всичко ни пречи. Няма пари, няма възпитание..."

Не подкрепям нито една политическа партия и нито един политически лидер, не мога да давам оценки кое е предизборна пропаганда и кое не, но за мен едно е повече от ясно – столицата на една държава да потъва в боклуци наистина е криза. Криза на управляващите, криза на обществото, криза на гражданското съзнание. И вина носим всички ние. Оплюване, обиди, нападки и все встрани от важните въпроси - така действат и управниците, така действа и народа. Погледнато отстрани е много, ама много грозно. Всеки говори за отговорности и всеки бяга от отговорност.

София не е България, но е неин символ. Толкова ли е трудно поне веднъж безкористно да се обединят усилията – премиер, кмет, граждани, селяни и да се изчисти натрупания боклук около контейнерите, после градинката пред блока, после улицата... А пък след това политиците да водят предизборни битки и народа да гласува по съвест... Да гласува всеки, за да има правото да търси сметка от своите избраници, да не мълчи, да се противопоставя на грешките им и да ги държи отговорни за делата им.

Е, та какво толкова ни пречи на нас, българите?! Яд ме е, бясна съм, въпреки че гледам отстрани и отдалече. Моят отговор е: "Пречим си ние самите."

Няма коментари:

Публикуване на коментар