петък, 18 септември 2009 г.

Моите детски мечти

Публикувано в БГРепортер на 09/04/2009 г.

Когато бях малко момиче не мечтаех да стана балерина или манекенка. Е, не че не заставах пред голямото огледало, нахлузила "тропкащите" обувки на мама или не изсипвах целия гардероб в търсене на най-изящната "принцесена" рокля. Завъртах се, оглеждах се критично, добавях две ролки в косата и вирвах доволно носле. Само че... къде се е чуло и видяло принцеса-манекенка с ожулени лакти и колене?!
Бях лудетина и мечтите ми бяха други. Мечтаех да стана криминална инспекторка, космонавтка, велика откривателка или гениална изобретателка. Четях Агата Кристи, подреждах планетите от Слънчевата система, събирах изрезки от списания с ликовете на Люк и Принцеса Леа и... всичко за "Междузвездни войни". Слобявах "странни машини" с детския метален конструктор /болтчета, гайки, отвертки – какво удоволствие!/.

Да стана археоложка реших по време на една ученическа бригада – копаехме, ровехме, четкахме. Лопати, колички, четчици...и надеждата за голямото откритие. Само че, уви, най-голямата ми археологическа находка се оказа парче керемида "от наше време" и "йероглифите" върху нея – прост сериен номер. Край и на тази мечта. Както и на мечтата за дълги далечни научно-изследователски пътешествия – уморих се да пътувам по страниците на географския атлас.

Спасителка на плажа? Не, не, щом няма дъно под краката ми... Исках да стана пилот. Не само на самолет, а и автомобилен пилот-изпитател. Не обичах неразумните скорости на пътя, но ако ми се отдаде възможност на автомобилна писта, хич не бих му мислила.

Виж, пожарникар е велико нещо - виещи сирени, тътенът, предизвикан от тежестта на големия червен камион... Има ли обаче жена-пожарникар? Не знаех, но аз исках да съм пожарникарка. Катерех се по лостове и прескачах парапети с детска лейка в ръка, спасявайки любимата си кукла. И пожарникарка не станах, но години по-късно, вече пораснала и улегнала, подскачах при всеки вой на пожарна кола и с възхищение се вглеждах в лицата на смелите мъже, забързани за среща с огнената стихия. И с неизвестното.

Желанията се променяха, докато времето препускаше стремглаво. Постигнах част от мечтите си, макар и без титлите "велика" или "гениална". После имах нови мечти. И нови загуби или постижения. И пак други мечти...

Днес детските ми мечти са само спомени. Напоследък се улавям, че все по-често се връщам към тях и ги сравнявам с желанията на днешните деца – "Искам да стана банкер, бизнесмен/ бизнес-дама, шофьор... на джип, капитан на ... собствена яхта...богата съпруга, фолкпевица..."

Бедните мои детски мечти, колко наивни са били! Почти колкото мен...

Не знам дали остарявам или се вдетинявам, но в едно съм уверена - и днес някъде живее едно малко момче, което мечтае да е пътешественик, откривател, моряк, пожарникар... И някъде някое малко момиче мечтае същото... И мечтите им ще станат реалност.

2 коментара: