сряда, 30 септември 2009 г.

Старецът и аз

Публикувано в БГРепортер на 26/05/2009 г.

Обувката ме стягаше, а жегата влошаваше положението. С кого ли разговаряше съпруга ми толкова дълго по мобилния си, вече нямах нерви да го чакам?! Пейката, която преди все ми се струваше, че е сложена на най-неподходящото място – някакси на средата на тротоара, в този момент се оказа моето спасение. Отпуснах се тежко, а желанието ми да изхлузя парещите обувки от краката си все повече нарастваше. Сърдито запалих цигара, незаинтригувана от света около мен.

Видях го в последния момент, на метър от мен. Пристъпваше бавно и трудно, подкрепяйки се на дървен бастун: "Момиче, ще поседна за малко до теб".

'Европа в моето ежедневие': Указания на български език

Публикувано в БГРепортер на 15/05/2009

Указания на български език в една испанска поликлиника. Почувствах се по детински горда, когато видях подредените български букви и под учудените погледи на хората около мен извадих мобилния телефон и щракнах... Преди време на същото място имаше друга обява, която разясняваше правата за медицинско обслужване на гражданите от ЕС на няколко езика, между които и български.

Стой далеч от мен, дребно човече!

Публикувано в БГРепортер на 29/04/2009 г.

"Не се страхувам от гнева на силния.
На помисли и чувства господар,
без милост себе си би обуздал
и мене би наказал със помилване.

Страхувам се от злобата на слабия.
Безсилието си пред мен прозрял,
едва ли той пред нещо би се спрял,
за да изглежда пред света по-храбрия."

Н.Захариева

Срещали ли сте "дребни човечета"? Ако не сте, не съжалявайте, но се оглеждайте внимателно. Едва ли ще ги разпознаете при първата среща - може да са високи и стройни, ниски и набити, мъже или жени. Не, не става въпрос за извънземни. И казвам "дребни" не заради ръста им, а поради маломерието на жалките им душици. Става въпрос за представители на човешкия вид - комплексирани човечета, обсебени от мания за величие и умело прикрити зад измамна маска. Те са рядко срещани, но особено опасни за душевното ни равновесие.

Как да ги разпознаем?! Трудна работа...

вторник, 22 септември 2009 г.

Моите празници...?!...

Публикувано в БГРепортер на 21/04/2009 г.

Когато прочетох темата за снимка на месец Април си представих как страниците на сайта се изпълват с пъстри снимки на пролетни цветя и слънчеви усмивки на празнуващи хора. Светкавично изключих възможността аз самата да изпратя такива снимки…. Защо ли? Защото съм емигрантка… Какви са моите празници, как празнувам и какво всъщност празнувам на хиляди километри от България.

Моите празници са объркани. Понякога са двойни празници, понякога празнувам два пъти. Често датите, отбелязани с червено в българския календар, за мен са работни дни. И обратно. Затова имам два календара.

За боклука, погледнато отстрани...

Публикувано в БГРепортер на 13/04/2009

Със сигурност някой ще подхвърли, че аз съм може би последният човек, който има право да коментира проблема/кризата със софийския боклук. Да, аз живея на хиляди километри от София и около мен е чисто. Да, за 7 години съм била два пъти в България, като общият брой на дните, прекарани там, е точно 8. Но ме боли, защото моите родители и приятели живеят там – на метри от тоновете боклук. Наслушах на приказки, нагледах се на снимки, изчетох десетки коментари. Гледайки отстрани и отдалече, ако не бях българка, щеше да ми е смешно. Но не ми е забавно, ама хич! Яд ме е! Бясна съм!

петък, 18 септември 2009 г.

Моите детски мечти

Публикувано в БГРепортер на 09/04/2009 г.

Когато бях малко момиче не мечтаех да стана балерина или манекенка. Е, не че не заставах пред голямото огледало, нахлузила "тропкащите" обувки на мама или не изсипвах целия гардероб в търсене на най-изящната "принцесена" рокля. Завъртах се, оглеждах се критично, добавях две ролки в косата и вирвах доволно носле. Само че... къде се е чуло и видяло принцеса-манекенка с ожулени лакти и колене?!

неделя, 13 септември 2009 г.

Бърборкото

Публикувано в БГРепортер на 03/04/2009 г.

Не си спомням къде го срещнахме за първи път - дребен, слаб, възпитано уважителен и невъздържано бъбрив.Един българин, подминал средната възраст. Тогава само разбрах, че е емигрирал преди години заедно с цялото си семейство и ни е почти съсед.

Втората среща беше на улицата – спря се и ни заговори. Говореше, говореше , а ние чули-недочули, кимахме енергично с глава – нали е невъзпитано да прекъсваш събеседника. Следващата среща беше пред входната ни врата. И пак говореше ли, говореше.

сряда, 9 септември 2009 г.

Дете на разведени родители

Публикувано в БГРепортер на 31/03/2009г.

Аз съм дете на разведени родители. И не съм травмирана от този факт. Имах прекрасно детство и бях обградена от много обич и грижовност. Колко е лесно да го кажа! Сега и пред всички.

Да, днес е лесно да говоря за нещата, които дълги години споделях само с близки приятели. Била съм малка, почти бебе. Нямам спомени от разправии, обиди, съдилища и делби. Нямам спомени от съжителството на родителите ми. Дочула съм само за интелигентен развод и разделяне на житейските им пътища - всеки поема своята посока, както и своята отговорност, грижи, успехи и провали.

понеделник, 7 септември 2009 г.

Огненият празник Las Fallas de Valencia

Публикувано в БГРепортер на 23/03/2009 г.


Всяка година в дните между 14 и 19 март най-желаната туристическа дестинация в Испания е Област Валенсия. Хиляди туристи от страната и чужбина се присъединяват към жителите на валенсианските градове, за да почувстват магията на традиционния местен празник Las Fallas de Valencia.Няколко години подред и аз се потапям в тази еуфория, опитвайки се да разбера празника. Когато за пръв път попитах какво е "Лас Фаяс" испанските ми приятели първо вдигнаха рамене, после се замислиха и най-накрая отговориха: "Това е... просто нашият, валенсианският празник".

четвъртък, 3 септември 2009 г.

Какво е мъжът без жената?

Публикувано в БГРепортер на 17/03/2009 г.

Какво е мъжът без жената? "Щастливец!" - спонтанно отговарят в хор женените мъже. /Тихо! Дочувам и едно солово изпълнение - на моят съпруг./ След това с леко наклонени глави и замечтано реещи се погледи започват да рецитират своите мъжки монолози. За по-добра изразителност наблягат на първата част от всяко изречение: "Ако не бях женен, щях...""Щях да съм милионер, щях да си купя нова кола, щях да си купя палатка..." "...Ееех, най малкото щях да съм... ерген."

Оставете ги, милите! Нека си помечтаят! Понякога са им нужни десетки години за да стигнат до неизбежно правилния извод: "Абе, с жените зле, ама..."