понеделник, 17 август 2009 г.

Moят "чужд" ден

Публикувано в БГРепортер на 04/11/2008

Всеки ден се събуждам в чужда страна. Винаги в последния момент. Две глътки кафе. Бързо прехвърляне на програмите – българските новини, чуждите новини. Дъщеря ми сънено-сърдита нарамва тежката ученическа раница и тръгваме. На входа непознат "чужд" човек ведро ни пожелава "Добър ден!". Къде паркирах снощи? Аха, на уличката вляво. Лошото настроение на дъщеря ми се изпарява, когато вижда съученичките си. Набързо изстреляното "довиждане" е заглушено от трясъка на затворената със замах врата на колата. "Чуждият" пътен полицай, дежурен на пешеходната пътека пред училището, ми се усмихва с разбиране – "деца са, на тази възраст са такива".

Чака ме час път до работата. 20 минути в градското задръстване, 10 минути по магистралата и пак задръствания. Следва служебното кафе, преглед на служебната електронна поща /и личната междувременно/. Служебни задължения. Обедна почивка. Отново служебни задължения. И отново обратно по познатият "чужд" път. Гоня червените стопове на автомобила пред мен, мен пък ме гонят светещите фарове на колата отзад. Слушам малко поостарялата "чужда" песен, в която се пее за мечти, за това, че който иска, търси и получава. И многократно се повтаря, че "най-ценното в живота не се купува с пари".

Навлизам по силно осветения входен булевард на моя "чужд" град. Правя няколко обиколки на моя "чужд" квартал в търсене на място за паркиране. Отключвам вратата на моя /и на банката/ апартамент. И настъпва най-свежият момент - аз съм сред своето семейство. Децата пак спорят, съпругът ми издирва дистанционното – пак се е "изгубило". Някой е пуснал пералнята на грешна програма и пуловерите приличат на рокли. Оживени разкази за случилото се през деня. Спорове, смях и много усмивки. Приготовления преди лягане. Моето лично време пред компютъра, телевизора или с книга в ръка. "Чуждият" град вече спи. Тихо е.

И несъзнателно започвам да си тананикам познатият припев: "Най-ценното в живота не се купува с пари!"

Няма коментари:

Публикуване на коментар