Публикувано в БГРеортер на 22/12/2008 г.
Обичам гарите и летищата. Стотици хора – бързащи, чакащи, посрещащи, изпращащи или пътуващи.Стотици съдби, стотици посоки.Стотици усмивки, стотици сълзи, дълги прегръдки – между деца и родители, между влюбени, между приятели.
През последните няколко години посрещах и изпращах десетки пъти. Близки, роднини, приятели, децата ми. Естествено, посрещането е по–приятно от раздялата, но въпреки това виждах повече разплакани очи пред залата на пристигащите, отколкото пред заминаващите.
Има ли логика? Е, чувствата не подлежат на никакво логично обяснение. Сама за себе си открих, че се вълнувам много повече докато се надигам на пръсти, надничайки над главите на останалите посрещачи в очакване да се появи познато усмихнато лице. При изпращането не съм толкова тъжна – имам си спомените за преживяното през последните седмици.
Вчера пак посрещах. И за пореден път в очите ми напираха сълзи. Седма година подред малко преди Коледа аз стоях пред огледалната плъзгаща се врата на Зала 2/Пристигащи на валенсианското летище и очаквах близък човек – мой първи братовчед, когото чувствам като свой брат. Отгледани сме заедно от деца. Вече почти 40–годишни, всеки от нас е поел различна посока – професионална, житейска и дори географска, но не сме пропуснали нито една Коледа да бъдем заедно. Това е най-големият ми подарък.
Не си мислете, че и аз не пътувам по Коледа. Пътувам, само че мислено. Разтваряйки пъстрите коледни картички за секунди прелитам хиляди километри и се пренасям в домовете на моите приятели. Чета пожеланията, написани с познати почерци и пътувам – от "Лозенец" до "Люлин", от "Младост" до "Овча купел". Срещам се с приятелката си от детската градина, с приятелката от гимназията, със съседката, с бившата колежка. С едната пия кафе, с другата похапвам парче от любимата ми торта /е, тя пак е на диета, аз – не/. Изтривам сълзите и се усмихвам. На изпращане не плача. Завръщам се вкъщи и съм щастлива.
Направете си и вие едно пътуване по Коледа! Посетете свой близък или приятел, с когото не сте се виждали скоро. Ако нямате тази възможност, тогава попътувайте в мислите си – в някой мил спомен /всички имаме такива/.Весели празници и приятно пътуване!
Няма коментари:
Публикуване на коментар