четвъртък, 20 август 2009 г.

Покана за добро настроение

Публикувано в БГРепортер на 22/01/2009 г.



Отново е сутрин. Отново се събуждам. С лошо настроение. Защо ли? Мразя се такава. Грижи, грижи.... кой ли ги няма? Уж съм весел човек, посрещам трудностите с усмивка, че и акъл давам на другите около мен – да не униват, да се борят, да се усмихват, а пък днес целият свят ми е крив. Заповядвам си: "Вземи се в ръце!". Лесно е да се каже, ама...

На улицата... какво ми става... защо не кимнах за поздрав на шофьора, който ми отстъпи предимството си. Горкият човек, усмихна ми се, а аз го изгледах смръщено. Той каква вина има за моето лошо настроение?! Беше без да искам, казах си. Уф, сега пък се самоизвинявам.

В колата... не припявам фалшиво на радиото, дори не чувам музиката. Май не мога да се разбера сама със себе си.Виновно е времето. Този дъжд, тези облаци...подтискат ме. Кой ли обича лошото време?! Нищо, че днес не вали.

Работата... не ми върви... бъркам цифрите, бъркам буквите... Затварям програмата. Екранът примигва... Не, екранът ми намигва. Еврика! Пейката, любимата ми пейка на брега на морето... дори я снимах преди време. И я сложих за фон... Толкова съм свикнала с тази картинка, че не я забелязвах... Усмихвам се. Най- накрая!

Излизам навън и тръгвам ... не просто на някъде, а в определена посока. Към моята пейка.

И понеже не ми седи сама ви каня да поседнете до мен. Поне мислено. Хайде, не гледайте така сърдито!

Знаете ли, тази пейка си има история, друга история за една друга жена... Но по-добре за момент да забравим за грижите. Няма къде да отидат, пак ние ще трябва да се справяме с тях. Да погледнем морето, скалите, да се усмихнем на минаващите покрай нас хора – така и те поне за част от секундата няма да мислят за проблемите си. Да погледаме играещите деца. Колко са щастливи, нямат си грижи! Спомняте ли си нашите игри? Хайде, да им се усмихнем заедно...

Хей, вижте, врабче! И цвете... върху асфалта!

Вече ми е по-леко, отново се усмихвам. Справих се с лошото си настроение и със самата себе си. Остават само грижите...Имам сили и с тях да се справя!

И ако ме поканите, ще поседна до вас, на вашата пейка. Просто да си поговорим – за грижите, за времето ...и за силата на доброто настроение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар