Преди години една възрастна жена пътуваше до мен... Изглеждаше толкова жизнена, с неустоимо чувство за хумор. Беше веселячка и не спираше да говори... Но последните два часа от пътуването си прекара в мълчание, подпряна на лакти и залепила чело на стъклото. Насълзените й очи се взираха във всяка светлинка - там някъде далеч в тъмнината... Отиваше при дъщеря си, която не бе виждала от години и зет си, когото не познаваше. Слезе на автогарата в Милано. Автобусът потегли, а тя остана там, чакаща мълчаливо и търпеливо закъснелите си посрещачи...Колко ли време е чакала?
Преди много години ... едно симпатично и интелигентно момиче седеше на съседната маса в задимения бар? Не беше красавица, но впечатляваше - усмивката й имаше невероятно излъчване. Усмихна се и на мен, когато любезно ме попита откъде може да си хване такси. И пак с усмивка, но с тъга в очите излезе незабелязано... А пияният й приятел не си даде сметка за нейното отсъствие до края на вечерта... Дали го е напуснала само за тази вечер или е изчезнала завинаги от живота му? Никога няма да узная...
Преди много години...едно малко сладко момиченце хапваше сладолед в сладкарницата на хотела... Докато се оглеждах за свободно място, то размаха ръчичка, канейки ме на масата на нейните родители. Не спря дя ме разпитва – коя съм, откъде съм... Пих кафето си цели два часа... Днес това усмихнато любопитно момиченце би трябвало да е жена. Дали е запазило жизнерадостта си?...
Преди години стоях под дъжда...На опашката пред посолството... Сред десетките чакащи имаше едно семейство. Говорехме си , разказвахме, споделяхме...След това седнахме на кафе...И отново говорехме, разказвахме, споделяхме... Виждахме се за пръв път, а сякаш се познавахме от години. Разменихме си адресите и поехме в различни, далечни посоки...Дали адресът им все още е същия?...
***
Десетки лица, характери, гласове, жестове и думи изплуват в съзнанието ми, когато най-малко очаквам. Изникват ненадейно точно тогава, когато реша да отпусна мислите си в безтегловност. Откъслечни спомени, мъгляви житейски епизоди... Някой ме е впечатлил, друг ме е развеселил, трети ме е наранил... Хора, преминали през живота ми – влезли в него само за ден, за час, дори само за миг...Някои от тях нарочно съм забутала в най-отдалеченото кътче от паметта си, а други съм изместила несъзнателно, за да направя място за по-пресните спомени.
Но се завръщат... завръщат се в мислите ми точно когато... не ми се мисли. И не ме оставят на мира, карайки ме да си задавам един и същ въпрос. Въпрос, чийто отговор никога няма да узная:”Какво ли правят сега хората, които съм срещнала само веднъж в живота си, хората, за които не знам почти нищо? Хората, преминали през живота ми..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар