Стой далеч от мен, дребно човече!

Публикувано в БГРепортер на 29/04/2009 г.

"Не се страхувам от гнева на силния.
На помисли и чувства господар,
без милост себе си би обуздал
и мене би наказал със помилване.

Страхувам се от злобата на слабия.
Безсилието си пред мен прозрял,
едва ли той пред нещо би се спрял,
за да изглежда пред света по-храбрия."

Н.Захариева

Срещали ли сте "дребни човечета"? Ако не сте, не съжалявайте, но се оглеждайте внимателно. Едва ли ще ги разпознаете при първата среща - може да са високи и стройни, ниски и набити, мъже или жени. Не, не става въпрос за извънземни. И казвам "дребни" не заради ръста им, а поради маломерието на жалките им душици. Става въпрос за представители на човешкия вид - комплексирани човечета, обсебени от мания за величие и умело прикрити зад измамна маска. Те са рядко срещани, но особено опасни за душевното ни равновесие.

Как да ги разпознаем?! Трудна работа...
Първоначално те са любезно лепкави и раболепно услужливи. Когато ни срещнат, лицата им мигновено се разтягат в мазна усмивка и започват да бълват безкрайни комплименти. Така възхваляват качествата ни като човек, като професионалист, като личност, че няма начин егото ни да не подскочи до небесата. Колко са словоохотливи, божичко, какво дар слово! Говорят без дъх да си поемат, така омайно и главозамайно, че чак изпускаме реда на мислите им. /Доста по-късно установяваме, че няма ред./

Имат величествена, почти царска походка. Вървят с високо вдигната глава и изпъчени гърди. Всичко това е следствие на забележителните разклонения в родословното им дърво /според думите им/. Леле, какви хора познават! Да им завидиш на родствените връзки, както и на приятелския кръг. Няма случайни хора измежду тях, нямааа - все титуловани. Ако пък нямат титла - ще им измислят. И всички задължително са "паралии". То пари с акъл се правят! /Е, и този път ще платим сметката, защото човечето постоянно е с "временни финансови затруднения"./

Естествено, образованието на "дребните човечета" е "висше" /дори и да не е/ и поради забележителните им знания и неоспоримата кадърност не могат да работят какво да е. Те са лидери по рождение, т.е... искат да бъдат такива. Със зъби и нокти се борят да заемат ръководни длъжности, защото са убедени в организаторските си способности, а шефът задължително по три пъти на ден трябва да им повтаря, че без тях е изгубен. /Затова ги уволнява на третия месец./

Непрекъснато изтъкват своята изключителна взискателност и претенциозност към външния си вид, към дома си и към хората, с които биха си позволили да общуват. Но просташкият им манталитет, умело прикрит благодарение на тяхната вродена артистичност, лъсва при взаимоотношенията им с хората, от които не биха имали изгода или с онези /олеле, майчице/, които дръзнат да им се противопоставят.

Неуморно бълват думи, думи, думи...високопарни, хвалебствени слова за собственото им "Аз". И докато ни оглеждат полу-прикрито и завистливо, не пропускат мазно да подчертаят гордостта си, че имат нашето приятелство. След неколкократно повтаряне на личните им истории обаче блясват дребните несъответствия. После се появяват се и противоречивите версии. Тогава започва да мига сигналната лампичка – "лъжат!". Как лъжат, леле майчице, така лъжат, че сами се оплитат в лъжите си. Обаче лъжат убедително. Толкова убедително, та чак си вярват.

"Дребните човечета" обичат да плетат паяжината си около някой силен човек, възползвайки се от знанията, уменията и благородството му. И, естествено, от неговото добро възпитание, което го кара да премълчава един път, два пъти ... но не и до безкрайност. Силният човек се усмихва великодушно-пренебрежително на няколкото незначителни дребнави прояви, но се противопоставя на лъжата и лицемерието. Неизбежно идва моментът, в който решително заявява: "Стой далеч от мен, дребно човече!" и се опитва да продължи по пътя си. Но вече не е толкова лесно да разкъса лепкавата паяжина, защото...

...Защото точно тогава "дребното човече" се развихря. То не търпи поражения, а злобата е неговият перпетум мобиле. Вихърът от неговите грозни и груби словоизлияния е способен да отнесе спокойствието и на най-търпеливата и невъзмутима личност. Каква неизчерпваща се енергия! Несвързаното му бръщолевене е ясен израз на неговото безсилие и глупост, но то не осъзнава това. То е толкова убедено в себе си, че се чудиш коя ли жичка в психиката му е дала на късо. Присвива малките си /късогледи за света около тях/ очички, подскача със ситни стъпки на въображаемия ринг и размахва заканително дребното си юмруче в безсмислени борби. Безспирни безсмислени словесни борби...

Силният човек, макар и с наранена душа, се е оттегля с победоносно мълчание. Да, именно мълчанието му се оказва най-силното оръжие, защото "дребното човече" се чувства пренебрегнато, от което злобата му се надува, надува и.... пук! Но това не е краят - бълвайки ругатни и клетви, то подличко залепя парчета от счупената си маска и с нова прическа и грим се впуска в издирване на поредната жертва ...И историята се повтаря.

Всичко, изписано дотук, съвсем не изчерпва описанието на "дребните човечета". Те са далеч по-опасни от обикновените дребнави лицемери и за съжаление се оказва, че само горчивият опит от сблъсъка с тях може да ни помогне да ги разпознаем.

Аз веднъж срещнах едно такова човече. Дълго време си мислех, че то е някакъв уникат сред човешкото разнообразие, но наскоро попаднах на още един расов екземпляр от същата порода. Този път го разпознах навреме.