събота, 9 юни 2012 г.

Близо до хората, далеч от човека

     Младото момиче придърпваше куфара, чиито колелца запъваха под тежестта му. Отвреме- навреме спираше, за да намести  огромната дамска чанта на лявото си рамо. Насочи се към металните скамейки в зоната-чакалня.
      Едно младо момче, настанило се на първият ред пейки,  се вторачи в нея със загрижен вид и скочи на крака, когато тя приближи.

          - Извинявай... изпусна си жилетката – и преди тя да успее да отговори, той, зарязвайки пътническия си сак и разтворения лаптоп,  пробяга десетината метра до мястото, където черната връхна дреха се бе изплъзнала от ръката на притежателката си.

вторник, 28 февруари 2012 г.

Зимата на любовта

От височината на двуметровата естакада пред централния вход на градската болница той наблюдаваше с интерес уличния хаос. Беше подпрял лакти на металния парапет и завърташе бавно глава ту наляво, ту надясно, проследявайки приливите и отливите на бушуващото море от хора и автомобили.

Плъзгащата се стъклена врата зад него не смогваше да се затвори от непрекъснатия поток на влизащи и излизащи пациенти. Угрижени лица, притеснени лица, полуусмихнати лица. Никой не го забелязваше. Той също им бе обърнал гръб в търпеливо очакване на нещо или някого.

Тя ненадейно изникна до него. Подпря едната си ръка на парапета, а другата – на рамото му . Той извъртя лице към нея и изслуша думите й, кимайки бавно с глава. За част от секундата сведе поглед, но след това отново я погледна в очите. Изведнъж устните им се сляха в целувка. Дълга, сладка, страстна целувка.

После се хванаха под ръка и бавно, взаимно подкрепяйки се, с внимателни стъпки заслизаха по стръмната естакада. Той , потропвайки с бастунчето си, а тя – накуцвайки под тежестта на годините и наедрялото си тяло. Вляха се незабележимо в морето от хора.

Аз стоях на отсрещния тротоар и се питах ако в любовта има сезони, то колко ли дълга ще е тяхната зима?
.