Публикувано в БГРепортер на 08/09/2008 г.
От няколко години живея в чужбина. Доста често си спомям за комичните ситуации, в които съм попадала през първите дни и месеци от емигрантския ми живот поради незнанието на езика. Почти всеки българин, живеещ тук, има подобни спомени. След години ги разказваме като вицове.
Местните (между другото става въпрос за страна в Европа), които първоначално не знаеха къде се намира България или я бъркаха с Румъния и бившия Съветски Съюз, днес със задоволство повтарят заучени думички и фрази на български, откриват с лекота страната ни на географската карта и си стягат куфарите за почивка у нас.Децата ни учат едновременно на официалния език и на местния диалект. Изучават и "чужд" език - английски. И през всичките тези години полагахме усилия да не забравят да четат и пишат на български - диктовки, книжки, българска телевизия...
ОБАЧЕ, връщайки се в България за ваканцията, се оказва, че не разбираме, когато ни говорят на родния език. ЗАЩО ЛИ?
Защото:
1. Майка ми отива до "мол"-а.(?????)
2. Възрастната съседка има час при "джи-пи"-то.(?????)
3. Племенникът чул изказване на "пи-ар"-а на еди-кое си ведомство...(?????)
4. В новините: "В складовете се съхраняват излишни боеприпаси, които подлежат на "утилизация". (Ха! Тази думичка я знам - означава "използване". А дали я знае баба ми?)
И се обърквам - уж трябвало да унищожат боеприпасите, а пък ще ги "утилизират"...
..и 5-то, и 6-то
и ........след като съм задала десетина пъти въпроса "Какво означава това?" ме питат: "ТИ БЪЛГАРСКИ НЕ ЗНАЕШ ЛИ?"
Да, знам какво е търговски център, личен лекар или говорител (връзки с обществеността), само че на родния си език.Българи има по целия свят. Говорим на много езици, много сме умни и работоспособни, гордеем се, че пишем и четем на кирилица (и другите не ни разбират).И много ми се иска поне в Нашата България да се разбираме на собствения си език, а не да се питаме: "ГОВОРИТЕ ЛИ БЪЛГАРСКИ?"
Няма коментари:
Публикуване на коментар