понеделник, 31 август 2009 г.

Да подариш усмивка

Публикувано в БГРепортер на 11/03/2009 г.

Има едни красиви думи за усмивката, които напоследък срещам доста често в Интернет- пространството. Едни красиви думи, различно поднесени, но въздействащи по един същ начин. Не знам кой е истинският автор, въпреки допитванията ми до познати и непознати.

Първата ми среща с тези думи беше преди няколко години, когато моя приятелка – емигрантка в Мадрид, разказваше с много топлина и любов за семействата, при които е работила, за децата, които е гледала. Разглеждахме едно албумче със снимки, от които надничаха усмихнати бебешки личица. Нейните "испански бебета". На последната страница в найлоновото джобче вместо снимка беше пъхнат лист със следните думи:

СТОЙНОСТТА НА ЕДНА УСМИВКА

Една усмивка.
Не ни коства нищо, но струва скъпо.
Обогатява онези, които я получават,
без да отнема от тези, които я дават.
Изниква като светкавица, но спомена
за нея понякога остава за цял живот.
Никой не е толкова богат, че да не се нуждае от нея,
нито толкова беден, че да не може да я даде.
Тя създава щастие в дома, успехи в работата
и е тайният код между приятелите.
Тя е почивка за уморения, светлина за отчаяния,
слънце за тъжния и противоотрова за проблемите.
Но не може да се купи, нито да се изпроси,
нито да се вземе назаем или открадне,
защото тя е нещо, което не струва нищо за никого,
ако не е подарена.
Ако, забързан в работата, някой от нашите служители
забрави да Ви даде своята усмивка, ще бъдете ли така
добър да ни подарите една от Вашите?
Защото най-много се нуждае от една усмивка този,
на когото вече не му е останала нито една за даване.

Прочитах написаното отново и отново, докато приятелката ми разказваше историята на тази бележка. През 1999 година работела в едно възрастно семейство, като помагала на бабата да се справи с отглеждането на внуците. Всички били много мили и възпитани. И усмихнати. С изключение на една от дъщерите им – вечно намусена и намръщена. Доста често бащата й правел шеговити забележки, но без резултат. Един ден се затворил в кабинета си. Час по-късно подал на дъщеря си лист, на който пишело: "Стойността на една усмивка". Един обикновен лист хартия, но изпълнен с красиви думи.

Скоро след това приятелката ми заживява в нов град. Разликата в километри и време прекъсва връзката й с това семейство – остават само спомените, снимките и ... листчето с красивите думи. Думи, които те оставят без думи. Думи, на които не можеш да устоиш. Думи, които те карат неволно ДА ПОДАРИШ ЕДНА УСМИВКА.

Няма коментари:

Публикуване на коментар