понеделник, 28 септември 2015 г.

Мълчаливо приятелство


Преди цели 10 години

Седях  на бордюра на тесния тротоар в импровизираната пешеходна зона. Заедно с изминалите часове си бяха заминали и нервността, и злобата,  и отчаянието от неправилния избор на транспортна фирма. Авариралият автобус беше паркиран в най-отдалечния ъгъл, в дъното на паркинга, сякаш можеше да се прикрие фактът, че се е повредил далеч преди да стигне  до крайната точка на пътуването.
Повечето пътниците се бяха струпали на сянка под малкия навес до входа в очакване на заместващият автобус. Наблюдавах ги отдалече – лицата, жестовете, поведението им. Езикът на тялото казва много повече отколкото който и да е език.