сряда, 30 септември 2009 г.

'Европа в моето ежедневие': Указания на български език

Публикувано в БГРепортер на 15/05/2009

Указания на български език в една испанска поликлиника. Почувствах се по детински горда, когато видях подредените български букви и под учудените погледи на хората около мен извадих мобилния телефон и щракнах... Преди време на същото място имаше друга обява, която разясняваше правата за медицинско обслужване на гражданите от ЕС на няколко езика, между които и български.

След приемането на България в ЕС най-голямото ми удовлетворение като емигрантка идва от факта, че напоследък все по-често срещам надписи на кирилица върху етикети, гаранционни карти, указания,разяснителни брошури - нашите хубави български буквички редом до латиницата в нейните испански, английски, френски, немски и всякакви варианти и познатите ни (поне от математиката) гръцки букви. Това не е форма на наивитет или резултат от носталгията. Живея в испанска провинция, където през последните години всячески се налага използването на местния диалект и се стигна до там, че дори в кореспонденцията между гражданите и различните обществени институции официалният език “кастеляно” е изместен от местния “валенсиано”. Обявите и указателните табели на обществените места също са предимно на валенсиано, затова един текст, написан на чист и точен български език в районния здравен център наистина е повод да се почувствам горда.
Като емигрантка с българско гражданство по повод на предстоящите избори за евродепутати получих от местната администрация разяснителни брошури и рекламни материали на български език. Със сигурност е предизборна агитация, но аз се чувствам поласкана от това внимание, защото според мен то е признак на уважение към мен, към езика и страната ми. И признание за нашето, българското присъствие в живота на голямото европейско семейство.
До преди 2 години в испанските регистри фигурирах в графа “Чужденци” (на общо основание). На 1 януари 2007 не преминах в графа “Чужденци, граждани на ЕС”, а в подграфата ”Чужденци, граждани на България или Румъния”. Няма да крия, че чувствах лека обида от новата класификация, но ежедневието ми определено бе облекчено от гледна точка на ограничителни параграфи, точки, подточки, алинеи, специални изисквания, условия за пребиваване и очакване на отговори от мудната, но иначе любезна администрация.
От 1 януари 2009 просто съм “чужденка, гражданка на страна от ЕС”. Не се нуждая от карта на чужденец - документът ми за самоличност е моят български паспорт. Изискванията към мен от страна на местните власти са същите като към чужденеца-французин от съседния блок, чужденеца-англичанин от съседния квартал или чужденеца-белгиец, живеещ в караваната на къмпинга до плажа. Аз съм “чужденка-българка” и моите права са същите като техните. Защото всички ние сме граждани на Европа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар