вторник, 18 август 2009 г.

Букет от изсъхнали рози

Публикувано в БГРепортер на 01/12/2008 г.

Много се говори за любовта - и в проза, и в рими.Как идва, как си отива. Има ли възраст и съществува ли изобщо? Любов преди брака и след това... Непрекъснато я търсим, често я отричаме. Даваме ѝ различни определения в зависимост от моментното ни състояние. За някои е мимолетно преживяване, за други е смисълът на живота. За трети е просто математическа формула – силата ѝ е право пропорционална на цената на получения подарък. Та като стана дума за подаръци...
Обикновен слънчев ден. От онези, в които мислите ми са разпилени в хиляди посоки - недовършената служебна работа, поразхвърляния дом, телефонните обаждания, които все отлагам... Бързам за родителска среща, но междувременно, тичайки между рафтовете на близкият супермаркет провеждам акция по зареждане на поизпразнения хладилник. Все прозаични неща. За любов и романтика не се и сещам.

Ядосана на себе си и на мъжката половина на човечеството отварям багажника, за да прибера скъпоценните торби - нали любовта на мъжете минавала през стомаха. Изненада!!! На дъното върху сивия мокет откривам ... букет от рози. Любимите ми. Цветът им няма значение. И без това е трудноопределим – по хербаризирания им вид само мога да преценя, че букетът е престоял в багажника най-малко 3 дни. Дали съм пропуснала някоя важна дата? Невъзможно – по-важните ги помня, а останалите са грижа на мобилният ми телефон /с тази негова прекрасна функция писукайки да ме подсеща за събитията в определен ден и час/. А кой е оставил букета в багажника? Дори и за миг не се замислям – моят съпруг. И не го е оставил, просто го е забравил. Не се случва за пръв път. Разсмивам се почти на глас, представяйки си внушителната му мъжка фигура с детинско изражение на лицето, когато полуобидено ще ми заяви: "Добре де, исках да те изненадам!" И успя.

Е, не е ли романтично? Ако се чудите къде е романтиката, значи не сте натрупали достатъчен семеен стаж. През изминалите 20 години съм получавала скъпи подаръци /в много случаи излишни/, получавала съм и практични подаръци – например часовник, за да не закъснявам за следващата среща. Напоследък не получавам никакви подаръци на "определените дати". А трябва ли да има точно определен ден и час, за да зарадваш някого? Понякога голямата романтика се крие в малките жестове на човека до нас.

Наближава Коледа. Не мечтая за скъп подарък. Искам само до мен да е човекът, с когото през последните 20 години съм споделяла и малките радости, и големите мъки. Този, който с мълчаливо разбиране изтърпява моите лоши настроения, а аз все още не понасям неговите. Същият този, който невъзмутимо заема позата "не знам - не чух - не видях", когато мърморя за поделянето на домашните задължения. Мъжът, който признава своите грешки, но трудно произнася думичката "извинявай". Мъжът, който плаче, гледайки филм. Мъжът, с когото опровергахме поговорката "Два остри камъка брашно не мелят". Най-добрият ми приятел и най-безкомпромисният критик на моите думи, чувства и действия – моят съпруг.

И междувременно по-често оглеждам света около себе си, за да открия навреме букета от рози.

Няма коментари:

Публикуване на коментар