понеделник, 17 август 2009 г.

Българи в България, българи в чужбина

Публикувано в БГРепортер на 16/10/2008

Ново пет! "Министерството на труда и социалната политика започва изследване за нагласата на българските емигранти в Испания да се завърнат на работа у нас, което е част от Плана за 2008 по Националната стратегия на Република България по миграция и интеграция и Плана за действие за 2008 с мерките, произтичащи от членството ни в ЕС."Тази новина откривам случайно, ровейки се безцелно в Интернет. Аз съм една от стотиците хиляди българи, към които е насочено това проучване,а пък не съм получила никаква информация.

Оказва се, че има специална анкета за българите, живеещи в Испания. Прочитам набързо въпросите - подобни на тези на кварталната клюкарка. От колко години сте в Испания? Колко получавате? Колко харчите? Въпроси, на които не може да се отговори еднозначно или с точни цифри.Какво ми харесва в Испания и каква трябва да се промени в България? Ще ми е трябва цяла страница за да отговоря. Питат ме дали в Испания работя по специалността си, но липсва въпросът дали в България съм работила това, за което съм учила.

Оставям за момент анкетата и започвам да преглеждам коментарите от форума. И колкото повече чета, толкова по-студено ми става. Но не от времето навън, а от злобни коментари за "дезертьори, некадърници, слуги за дребно заплащане и миячи на чинии". Оплитам се в абсолютно безсмислени словесни препирни кой е и кой не е допринесъл за развитието на икономиката на България. И следват безкрайни хвалби и от двете страни на границата - кой колко изкарва, къде е бил на почивка, каква кола кара. Болката в емигрантската ми душа се засилва многократно. Това ли е новото разделение – българи в България и българи в чужбина.

От личен опит знам,че българинът какъвто е в България, такъв е в чужбина.
"Мрънкащият" българин непрекъснато се оплаква – от работата, от работодателя, от времето,от съдбата.Не преследва никаква цел,не търси решение дори на най-малкия проблем.Той никога не е виновен за неуспехите си – виновен е светът около него.

"Великият" българин – този с изкривена представа за преуспяване. Ограничената му представа за света е заключена между лъскавата кола, скъпия имот и марковите дрехи. Неговата цел е “Да кажат хората”.

И чисто и просто "българинът"- онзи умният, работливият, с богата ценностна система. Той винаги има ясна цел, независимо дали е близка или далечна. И я преследва упорито, разрешавайки важни и маловажни проблеми, работейки каквото и да е, способен да извлече полезното за своето усъвършенстване дори и при черната работа.Неговите проблеми не приключват с плащането на ипотеката, сметката за тока и застраховката на старата му кола.Не гледа в паничката на съседа си. Вълнува се от света около себе си.Отговорен е. Жаден е за знания. И е убеден, че сбъдването на мечтите зависи малко от съдбата и много от неговата упоритост и последователност.Единствената разлика е, че българинът в чужбина познава думичката "носталгия" не като термин, а като чувство.

Няма коментари:

Публикуване на коментар