вторник, 28 февруари 2012 г.

Зимата на любовта

От височината на двуметровата естакада пред централния вход на градската болница той наблюдаваше с интерес уличния хаос. Беше подпрял лакти на металния парапет и завърташе бавно глава ту наляво, ту надясно, проследявайки приливите и отливите на бушуващото море от хора и автомобили.

Плъзгащата се стъклена врата зад него не смогваше да се затвори от непрекъснатия поток на влизащи и излизащи пациенти. Угрижени лица, притеснени лица, полуусмихнати лица. Никой не го забелязваше. Той също им бе обърнал гръб в търпеливо очакване на нещо или някого.

Тя ненадейно изникна до него. Подпря едната си ръка на парапета, а другата – на рамото му . Той извъртя лице към нея и изслуша думите й, кимайки бавно с глава. За част от секундата сведе поглед, но след това отново я погледна в очите. Изведнъж устните им се сляха в целувка. Дълга, сладка, страстна целувка.

После се хванаха под ръка и бавно, взаимно подкрепяйки се, с внимателни стъпки заслизаха по стръмната естакада. Той , потропвайки с бастунчето си, а тя – накуцвайки под тежестта на годините и наедрялото си тяло. Вляха се незабележимо в морето от хора.

Аз стоях на отсрещния тротоар и се питах ако в любовта има сезони, то колко ли дълга ще е тяхната зима?
.