събота, 22 август 2009 г.

Майки и дъщери

Публикувано в БГРепортер на 10/02/2009

Витрината е отрупана с празнично украсени торти. Коя да избера? Погледът ми все се връща към онази, с принцесата в розова рокля. Усмихнатото лице зад щанда ме подкрепя: "Чудесен избор! И колко свещички? 20?! Шегувате ли се?" Унесено отговарям: "Не, не е шега. Дъщеря ми навършва 20 години. Но дали ще ме разбере..."

Сякаш беше вчера – малкото недоносено бебе, което седмици наред се бореше да оцелее, майчината болка, но не от родилните мъки, а от неизвестността. Сълзите и надеждата, че всичко ще е наред.
Щастието ни се усмихна. Вече бях майка - млада, самоуверена, нетърпяща критики и неприемаща съвети. Поела ритъма на динамичния живот, продължих да преследвам мечтите си, упорито и систематично, по принцип и на инат. Или по-скоро принципно заинатена да докажа на себе си и на заобикалящият ме свят, че съм силна, знаеща и можеща. Щом искам, значи мога! Мога да уча, да правя кариера и едновременно с това да имам прекрасно семейство.

След години се появи на бял свят и втората ни принцеса - палава и буйна. Нямах минутка свободно време, но бях щастлива. Разкъсвах се между работата и семейството, но бях доволна. Възпитавах дъщерите си да вярват в доброто, в човечността и в самите себе си, да се стремят винаги да научават повече, за да опознаят по–добре света около тях, да си поставят цели и упорито да ги преследват, за да са самостоятелни и независими, когато пораснат.

...А в същото време бях забравила, че и аз съм дъщеря.

Спомних си едни думи, изречени преди години. Полузабравени думи, разпилени във времето, които са ме насочвали през цялото време, без аз самата да осъзнавам това. Думите на една жена, майка на две дъщери, прабаба на две правнучки, моя баба, майка на майка ми: "Остави децата сами да разперят крила. Мислиш си, че приличат на теб, но всъщност са много различни. Дай им цялата си нежност и обич, но не им се натрапвай. Наблюдавай ги винаги, но от разстояние, за да добият увереност, че се справят сами. Бъди нащрек, за да ги подхванеш навреме, ако залитнат, за да не се ударят силно. Насочвай ги, но не се налагай, когато правят своя избор – не забравяй, че и те са личности. Трудно е, докато са малки. После е още по–трудно. Колелото на живота се върти..."

Е, колелото на живота ми направи един пълен оборот и нещата започнаха да се повтарят - по някакъв различен, но въпреки това познат начин. Тогава осъзнах, че всичко, което съм постигнала, пряко или косвено дължа на майка си. Тя пък – на своята... Години наред, егоистично разсеяна, пропусках дати, обещания и телефонни обаждания. Приемах обидения тон в гласа на майка ми като укор и се обиждах на свой ред, незабелязвайки нежната нотка. Не си давах сметка, че за моята майка аз си оставам малката принцеса в розово. И че през цялото време тя просто е искала да ми каже: "Не, не си лоша дъщеря, ти си моето непокорно момиче!"

А моите пораснали дъщери?... Ще ме разберат ли моите принцеси, облечени в розово?
Може би. Някога...

Няма коментари:

Публикуване на коментар