понеделник, 17 август 2009 г.

Какво да си купя – диплома или книжка?

Публикувано в БГРепортер на 28/10/2008

Отново се предлагат промени в Закона за движение по пътищата – изпитите за шофьорска книжка да се провеждат от частни фирми. Дали по този начин корупцията ще намалее или ще се увеличи, е въпрос на досещане. Преди известно време сред българите, живеещи в чужбина, беше доста актуална "отпуската за купуване на шофьорска книжка" или иначе казано – отиваш си в България за 10–тина дни и хем се виждаш с роднини и приятели, хем "изкарваш книжка". Дали любителска, дали категория "С" – "проблеми нема, ше тъ уредим". Възмущавах се, негодувах и влизах в спорове, в които "новите шофьори" се мъчеха да ме оборят с факти за цената на шофьорските курсове в чужбина, за времетраенето им и най-същественият им аргумент - не книжката те прави шофьор. Удостояваха ме със състрадателно-подигравателен поглед, когато разпалено заявявах, че моите деца, като му дойде времето, ще вземат свидетелство за управление на МПС така, както някога сме го взели аз и баща им – с добра теоретична подготовка и реално явяване на изпит.

Е, дойде му времето. Голямата ми дъщеря навърши 18. В дългия списък от желания във въображението на 18-годишните задължително присъства и така бленуваната шофьорска книжка – един вид безспорно доказателство за навършено пълнолетие ,т.е. "вече съм голям и независим". Поотложихме нещата с 1 година – да довърши обучението си и учебната практика. Прехвърлихме плюсовете и минусите на авто-школите тук и в България и решихме – България. По простата причина, че дядо ѝ е инструктор с 30-годишен стаж. И я изпратихме на почти 3-месечна ваканция. Всичко беше организирано – на втория ден след пристигането си започна теоретичния курс, междувременно кормуваше по софийските улици и въодушевено ни разказваше вечер по телефона как знаела вече къде има дупка, чудеше се как карат без маркировка и се възмущаваше, че никой не спира на пешеходна пътека. Ние пък от своя страна като "досадни" родители непрекъснато опявахме за отговорностите и задълженията и за това, че нищо не се получава на готово и трябва да се полагат усилия и труд. С една дума - животът не е розов.

И тя го разбра съвсем скоро – няма право да се яви на изпит, защото няма българско основно образование. В България е учила до 7 клас, след това кандидатства и беше приета в една от столичните езикови гимназии. Но през есента на същата година вече учеше в чужбина.Няма страшно, казаха. Да представи испанската диплома. Нотариално заверена /при местен нотариус/, с печат "апостил" /от Колегията на нотариусите в съответната провинция/ и изпратена с експресна поща. В България щафетата се поема от бабите - следва превод и легализация. Няма да коментирам разходите и загубеното време. Мисията е изпълнена.

Но, уви. Не е достатъчно. Трябва да "мине" и през Министерство на образованието. И там се започва същинското ходене по-мъките. Поради различията в учебните системи не се знаело средното ѝ специално образование от Испания на коя степен от българското отговаря. Пък и напоследък имало толкова фалшиви дипломи /не е за вярване/. Трябва да донесе бележниците от всички учебни години /в Испания няма бележници/. Пак няма да коментирам отношението и некомпетентостта на служителите. Това е друга тема. Е, крайно време беше порасналата ни дъщеря да се сблъска с "малко" бюрокрация. Лошото е, че се чувстваше безкрайно объркана, огорчена и обидена. След дълга тирада от младежки определения за живота с леко промъкващи се обвинения, че сме се провалили като родители, тя изплака: "Мамо, как е възможно. Та аз съм българка! И не съм неграмотна." /Между другото може да чете и пише на 4 езика./

Отложихме обратния полет за по-късна дата и зачакахме отговор. Седмица, две. Нашето министерство ще прави допитване до Испанското министерство на образованието, като затова молят за съдействие Агенцията за българите в чужбина. В съответното писмо запитването е дали тази диплома е валидна /дотук добре/ и ...внимание – дали дава право да се кандидатства във висше учебно заведение. Ние искаме да признаят, че 5-те ѝ години учене в чужбина покриват 8 клас и може да се яви на изпит за шофьорска книжка, а не на кандидат-студентски изпити. Не дочакахме отговора /все още няма такъв/. "Детето"се прибра в Испания и в момента се подготвя за изпити в местната авто-школа.

Месеци по-късно, коментирайки преживяното с познати, продължавах да отстоявам позицията си необходимостта от добра подготовка, за отговорностите на пътя и за уважението към всички участници в движението. За "не-купуването" на книжки, за "не-даването" на подкупи. И за ролята ни този процес - ако няма търсене, няма предлагане. Единият от тях, дълбоко съмняващ се в педагогическия подход и родителските ми принципи, се обърна към мен и заяви: "Абе, ти си луда! С тия пари, дето изхарчихте, щяхте да купите на детето и книжка, и диплома."

2 коментара:

  1. Mislq che ste postupili mnogo pravilno az sushto sym pochti na 18 i porazpitah v bulgariq no i na men mi kazaha che trqbva da imam 8-mi klas v bulgariq a az ucha i jiveq ot 10 godishna v chujbina taka che moga da se prostq s knijka v bulgariq

    ОтговорИзтриване
  2. аз се интересувам от книжка stc75@gmx.com

    ОтговорИзтриване