понеделник, 27 септември 2010 г.

Ах, тези родители

Скоро имах рожден ден. Навърших цели 4 годинки. През всичките тези години бях послушен и старателен, но така и не успях да разбера възрастните...

Когато бях бебе, се надвесваха над мен, пощипваха ме по бузките, изкривяваха лицата си в странни гримаси и издаваха едни странни звуци. Аз им отговарях по същия начин, а те оглупяваха. Изведнъж забравяха името ми и всеки ме наричаше както си иска - Умник, Артист, Талантлив, Гений... И ме обсипваха с целувки. Така стигнах до първия важен извод - за да получавам прегръдки и целувки, трябва да правя това, което правят и възрастните. Започнах да ги наблюдавам с интерес.
Дните и месеците минаваха, а аз научавах все повече неща. Веднъж, когато ме прибираха от разходка, видях съседа да изкачва стълбите по много особен начин. В къщи повторих неговите движения и родителите ми заподскачаха от радост - бил съм пролазил. А когато малко по-късно се изправих и направих първите си крачки, всички разпериха ръце около мен. Ако и аз съм толкова смешен, когато ходя, по-добре да поседна!

Непрекъснато ми повтаряха, че трябва да слушам мама и тати. И аз ги слушах внимателно. Но доста неща не успявах да разбера. Тези възрастни са много трудни за разбиране! Казват ми какво да правя, а те вършат точно обратното. Например – да не говоря докато ям. А те не спираха да говорят. Даже крещяха. А пък на мен ми казваха, че било невъзпитано да се говори на висок глас. Мама ми казваше, че не трябвало да плача, защото съм мъж. А тя плачеше. Видях и баба да плаче. Лесно им е на тях, нали са момичета!

Когато навърших 2 годинки, бях много объркан. Бях разколебан дали да продължавам да слушам възрастните. Взех решение временно да не контактувам с тях. Те пък станаха още по-досадни. Непрекъснато ме караха да повтарям – една думичка, две думички, песнички, стихчета. Няма пък, сърдит съм им!

На 3 годинки все още не им говорех, но в един момент обаче ми стана много страшно. Вкъщи започнаха да прииждат лели, чичовци, вуйчовци и тетки - един куп роднини и нероднини. Вглеждаха се в мен - кой със свъсени вежди, кой със стиснати устни,тюхкаха се и цъкаха с език. Пак ме наричаха кой както си реши – Тъп, Проблемен, Изоставащ, Бавноразвиващ се, Психолог, Психиатър, Логопед.

Малко се поуспокоих, когато разбрах, че последните три имена не са мои, а на едни хора, дето помагали на децата. Да бе, помагали, как не! Та нали и те са възрастни, и те - „повтори това, кажи онова, нарисувай човек, построй къщичка!”. Точно когато ама хич не ми е до игра. Имах си по-важни мисли.

Нямаше начин да се справя с родителите си! Трябваше да им проговоря, за да ме оставят на мира. Малко преди четвъртият ми рожден ден реших да им покажа колко много съм слушал и колко много съм научил от тях. Знаех какво е пари, бира, Мерцедес, БМВ. Трудно ми беше да схвана само какво означава любовница, но от един телевизионен сериал разбрах какво е любов. Тогава значи, може би, „любовница” е мястото, където живее любовта.

Но... пак се обърках! Така и не разбрах защо в този момент те пък млъкнаха. Не ме прегърнаха, не ме разцелуваха, а ме заведоха при баба.

Та, както вече казах, скоро имах рожден. Имаше много деца, балони, подаръци. Мама донесе торта със свещички. Тати се обади по телефона. Бил много далече. Сигурно е така, защото излезе преди много дни, а все още не се е върнал. Но ми обеща, че като дойде, ще ме заведе в МакДоналдс да видим мацките. Този тати, как може, уж е възрастен, а пък не знае, че МакДоналдс не е зоопарк – там няма котета, а хамбургери!

На рождения си ден научих и една нова думичка – „развод”. Все още не знам какво означава. Чувал съм възрастните да казват, че развеждали кучето. Тогава, значи, може би така се казва кучешката разходка. А пък едно дете в детската градина каза, че техните се развеждали с адвокати. Сега пък „адвокати” какво означава?!

Ох,странна работа са това родителите! Дали когато стана на пет, ще съм успял да ги разбера?! И ако е толкова сложно да си възрастен, чудя се дали не е по-добре да си остана дете.

2 коментара: