понеделник, 7 септември 2009 г.

Огненият празник Las Fallas de Valencia

Публикувано в БГРепортер на 23/03/2009 г.


Всяка година в дните между 14 и 19 март най-желаната туристическа дестинация в Испания е Област Валенсия. Хиляди туристи от страната и чужбина се присъединяват към жителите на валенсианските градове, за да почувстват магията на традиционния местен празник Las Fallas de Valencia.Няколко години подред и аз се потапям в тази еуфория, опитвайки се да разбера празника. Когато за пръв път попитах какво е "Лас Фаяс" испанските ми приятели първо вдигнаха рамене, после се замислиха и най-накрая отговориха: "Това е... просто нашият, валенсианският празник".

"Огненият" празник се заражда преди повече от 3 века. Някогашните дърводелци използвали идването на пролетта за разчистване на своите работилници – изнасяли дървените стърготини и остатъчен материал, натрупвали го на купчини и го запалвали. С времето съседите им започнали да използват тези огньове, за да изчистят домовете си от ненужни мебели и друга покъщнина. Впоследствие започнали да поставят и малки кукли, представящи начина им на живот. Народната "фиеста" лека-полека започва да се превръща в представление, което иронизира обществото, предимно буржоазията и духовенството.

Днес "Фаите" са огромни фигури от картон, восък и корк, достигащи до 20 метра височина. Заобиколени са от по-малки фигури – "нинотс". Всеки монумент има тема – злободневна, хаплива карикатура на политици, кметове, управници, събития или нещата от живота. За създаването на една Фая е необходима почти цяла година и десетки хиляди евро. Специални комисии оценяват Фаите и присъждат награди по различни категории.(

На 15 срещу 16 март "след вечерята" започва построяването на Фаите – "Ла Плантá". Още на 14 март повечето улици са затворени, трафикът е променен. Частите на монументите се транспортират с камиони и за сглобяването им се налага използването на кран. Монтирането на "Детските фаи" сутринта на 16 март е далеч по- лесно, поради малкият им размер.

Тази година в град Гандия монументите са 23 на брой. Наред с лицата на кмета, кметски управници, политици от основните партии, е отделено подобаващо място и на кризата - кризата в строителството, кризата на местните селскостопански производители, предизвикана от вноса на по-евтина продукция от чужбина, ликвидaцията на много семейни и малки фирми. Критикуват се някои проблеми на образователната система.

Въпреки че иронията е насочена предимно към политиците и местните управници, лесно може да се открие и тънък намек за определени навици на обществото като цяло. Развесели ме нинотът около една фая - макет на клавиатура и мишка /с уши/ , а табелата с хумористичен текст гласи /приблизително/ : "Пристрастен към форуми, блогове и писане в чата – цял куп от дейности за лъжене безспир." и "Ако в реалният живот са бедни и нещастни, ще бъдат богати и с добро положение във виртуалния Интернет-живот".

"Детските фаи" са един миниатюрен приказен свят – вълшебници, принцове, познати на всички ни герои от приказки или анимационни филмчета.

"Ла Деспертá" /събуждането/ за едни е най- забавната, за други – най-досадната част от празника. "Лас Фаяс" е фиеста, на която не се спи. Забавлението е и денем, и нощем – музика, танци, дълги разходки. И за да не се успива населението, файеросите, придружени от кварталната духова музика, всяка сутрин точно в 8 часа започват да обикалят улиците, хвърляйки непрекъснато "пиратки". Хубаво събуждане, нали?! С духова музика и гърмежи.

Любима атракция на местното население е специалното пиротехническо представление "Ла Масклетá" или "Ла Трака", което трае около 8 минути. Гърмежите започват бавно и се усилват постепенно, докато достигнат непоносими децибели. Земята се тресе, хвърчат "гилзи", разнася се гъст бял дим. Разбира се, всичко е строго контролирано – професионални пиротехници, противопожарна охрана, полиция, гражданска защита, но аз лично предпочитам да стоя по-надалеч.

Гърмежите и музиката са неразделна част от празника. Файеросите от различни квартали, танцувайки и пеейки, обикалят един по един монументите в целия град. Отново музика, песни, танци и гърмежи изпълват улиците.

18 март. Един от най-емоционалните моменти за всички фаейери и файероси е "Ла офренда де флорес". Часове наред те се нижат в дълго шествие, за да поднесят цветя на Ла Вирхен де лос Десампарадос /Девата на беззащитните/, чийто образ е пресъздаден в голям макет пред портите на базиликата. С букетите на файерите се оформя наметалото на Девата – цвете до цвете, подобно на огромна мозайка.

19 март – "Ла Кремá"- "Изгарянето". Най-атрактивният момент и същевременно - най-тъжния, защото това всъщност е краят на фиестата. През целият ден улиците са изпълнени с хора – бебета, деца, възрастни, с файери, файероси, музика, танци и гърмежи. Вечерта около 22 часа се запалват "Детските Фаи". Фаейросите и фаейрите обикалят огъня, хванати за ръце.


Около полунощ раздвижването на пиротехниците и приближаващите се без включена сирена пожарни коли са първите, почти невидими предвестници на събитието, което предстои. Следват последни проверки за сигурност от страна на техници и пожарникари – и настъпва началото на края...

Красиви и шумни фойерверки, една файера, един пиротехник, един фитил и... лумването на огъня. Огромни огнени езици обвиват Фаята , огнената стихия се развихря, пламъците сякаш достигат небето... Дори въздухът се затопля приятно...
Минути по –късно единствената следа от монумента е купчинката пепел, а самотни свидетели на истинския край са само пожарникарят и полицаят, останали като стражи на пост. Публиката отдавна е хукнала към съседната Фая, където всичко се повтаря отново и отново - почти до зазоряване, докато изгорят всички монументи в града.

На 20 март улиците са чисти. И тихи. А в работилниците на Фаейросите започват подготовката за следващата година – идеи, чертежи, планове, макети...

Това е празникът "Лас Фаяс", пречупен през моите сетива. Могат да се изпишат още десетки подробности, но се въздържам, защото повечето от тях никога няма да успея да разбера – все пак не съм валенсианка. Затова с годините приех сама за себе си този празник като ритуал за отърсване от лошите мисли, период за разпускане на натрупаната умора и един комично-критичен поглед на постигнатото през изминалата година. Един пъстър, шумен и "огнен" празник, предвестник на пролетта, който винаги ме подсеща, че материалните неща, колкото и скъпи и величествени да са, само за няколко минути могат да се превърнат в купчинка пепел.

1 коментар:

  1. Ех тази Валенсия, само красиви неща чувам за нея и няма спор, че тогава за тях празника си е празник и от далеч може да видиш за какво става дума, сега се сеща, за тези google earth, които снимат цялата земя и може спокойно след това да гледаш различни те места на три де, би било страхотно ако снимат по време на такова празненство, с всичките гърмежи и музика, които са неразделна част от празника. Файеросите от различни квартали, танцувайки и пеейки, общо взето хората знаят как да празнуват с това си приличаме , и на нас дай повод за празник и живота ни е песен.

    ОтговорИзтриване