четвъртък, 20 август 2009 г.

Добре дошли в България!

Публикувано в БГРепортер на 13/07/2009

Как изглежда България през погледа на един чужденец? За много чужденци България е екзотична страна, за която не знаят почти нищо. Или знаят само това, което случайно са прочели в някой туристически каталог – малка балканска държава, столица – София, излаз на Черно море, прекрасна страна с невероятна природа, богата история и култура, условия за зимни спортове, слънчеви плажове. Стягат куфарите и тръгват на приключение с много неизвестни, като най–често интересът им предизвикан от финансовата част на офертата за пътуване. И пристигайки в България преоткриват това, което за нас е даденост – едно райско кътче, надарено от природата с величествени планини, буйни реки и плодородни земи.

Да, ама не! Разглеждайки един испански сайт за туристически пътувания попаднах на статия, чието заглавие меко казано ме шокира – "Terrible Bulgaria". Не искам да го напиша на български, защото за мен е недопустимо тази дума, която на няколко езика има различно произношение, но едно и също значение – "ужасен", да стои пред името на България.Ето няколко извадки от тази статия:

"За разлика от това, което пише в туристическите справочници колко атрактивна и прекрасна е България, аз преживях в тази страна едно от най–големите разочарования в моя живот. Никога не съм бил на такова място, където хората са толкова враждебни и отчуждени.
.... Българите са неприветливи, агресивни и незаинтересовани към проблемите на другите.
....Всичко е проблем – такситата, ресторантите, влаковете, придвижването, да си купиш вода или да седнеш пред компютър за да влезеш в Интернет – отнасят се с теб като към някой нещастник, който проси пари на заем.
....За разлика от всичко това е заблежителната красота на българските жени...
....Баровете са единственото място, където поради загряването от питиета можеш да създадеш някакъв контакт с българите...
....Плажовете безспорно са добри, но само когато не си попаднал на българи, които за жалкото внимание очакват огромно заплащане. Въпреки, че това променя малко обслужването, отношението им си остава враждебно."

Ужасно четиво, нали? За справка – датата е 10 декември 2004. Било е отдавна, а пък и "една птичка пролет не прави", така че продължих да чета коментарите под тази статия. Отдъхнах си. Веднага авторът е атакуван от няколко потребители на сайта: "Какви ги говориш, българите са супермили...", "Не те ли срам, България е прееекрааасна... не разбираш от култура.... Спри да пътуваш, нещастник", "Тази година ще пътувам за България и очаквам да прекарам добре. Преживяването си е само твое и не е валидно за всички..."

Но има и "по–пресен" коментар: "Бях в София през юни 2008.... българите са агресивни и не помагат.... таксиметровите шофьори не се интересуват къде искаш да отидеш ти, а като че ли те задължават да отидеш където искат те... София не е толкова туристически град ... Най-лошото е, че в София бях измамен, така че внимавайте в този град..."

Разбира се, в коментарите се включват и българи, които стоически се опитват да защитят родното си място: "... написаното не отговаря на истината, България е красива страна, с уникална природа, исторически забележителности, българите сме много мили и сърдечни хора, но в момента имаме много проблеми, затова сме малко по–агресивни."

Познати думи. По същият начин и аз разказвах на испанските ми работодатели и приятели за моята страна, показвах картички, снимки, подарявах им бродирани кърпички и мускалчета "Българска роза", пишех българската азбука върху листчета и салфетки, които те прибираха като безценен сувенир. Убеждавах ги, че истинско кисело мляко е българското, а не гръцкото /не са чували за bacillus bulgaricus - какво невежество !/, да не говорим за бялото саламурено сирене. Сто пъти обяснявах къде се намира България, че не сме бивша Съветска република и че у нас не се води война. Докато в един момент безпогрешно посочиха на картата мястото, което искат да посетят – България.

Зарадвах се, естествено, защото тези сърдечни хора бяха заобичали България по някакакъв свой начин и същевременно се притесних – заради нещата, които бях премълчала. Страхувах се и те да не попаднат в положението на разочарования турист, който загледан в манталитета на българина не успява да забележи красотата на България.

Трябва ли да допускаме уникалните черти на балканският ни характер да забулват в гъсти облаци прелестите на България?! Стига сме се самозалъгвали, че агресивността, завистта, навъсените физиономии и изобщо цялата ни лошотия е следствие на проблемите, които имаме. Точно обратното, проблемите ни идват от това - от пословичният ни егоизъм, безхаберието и бездушието.

Да, аз ще заведа моите приятели в България. И като добра домакиня ще прикривам лошите моменти. Оправданието за мръсотията по улиците и препълнените контейнери ще е... например, че работниците от чистота точно днес стачкуват. Няма да превеждам цветущите обръщения на таксиметровия шофьор към неговите колеги на пътя, а пък киселата му физиономия ... е, всеки си има лош ден. Задръствания и в чужбина са виждали. За джебчийските истории съм по-спокойна, вече имат опит – и в Париж са ги обирали. Малко ще им трудно да разберат, че нелюбезната продавачка е преуморена – и техните не седят по цял ден, но не си го изкарват на клиента. А защо съседът е навъсен и не поздравява?....А плажовете... ще ми трябва голяма доза изобретателност, за да им обясня защо тук не е като при тях - не са безплатни и не можеш да забиеш чадъра и опънеш хавлията където си поискаш.

Аз ще лъжа, те ще ми вярват. Донякъде. И този факт ще ме кара да се чувствам все по-зле, но искам моите приятели да видят истинската България. Искам да им покажа и София, и Велико Търново, и Витоша, и Родопите, и морето, и Балкана и още хиляди места, които може би и аз ще открия за първи път. Искам впечатленията от сърдитият ни балкански характер да останат на заден план и те да пожелаят да се върнат отново. Искам да кажат "България е прекрасна!"

Няма коментари:

Публикуване на коментар