Какво е мъжът без жената?

Публикувано в БГРепортер на 17/03/2009 г.

Какво е мъжът без жената? "Щастливец!" - спонтанно отговарят в хор женените мъже. /Тихо! Дочувам и едно солово изпълнение - на моят съпруг./ След това с леко наклонени глави и замечтано реещи се погледи започват да рецитират своите мъжки монолози. За по-добра изразителност наблягат на първата част от всяко изречение: "Ако не бях женен, щях...""Щях да съм милионер, щях да си купя нова кола, щях да си купя палатка..." "...Ееех, най малкото щях да съм... ерген."

Оставете ги, милите! Нека си помечтаят! Понякога са им нужни десетки години за да стигнат до неизбежно правилния извод: "Абе, с жените зле, ама..."

Аз през това време ще ви разкажа една истинска история за едни други мъже. И те женени.

Пред един бар двама подпийнали мъже спорят разгорещено. Незнайно за какво. Вниманието ми е привлечено не от спора, а от странния им танц – неотразимо преплитане на валсови стъпки и танго. Наляяяво – надяясно, две напреед – еднооо назад. От време-навреме единият размахва назидателно показалец пред лицето на другия, което от своя страна налага спешна прегръдка помежду им – като задължителна опора за запазване на вертикално положение. Съпругите им са се отдалечили на няколко метра, незаинтеросовани от мъжкия спор и сладко-сладко разменят последните клюки, преди да се разделят.

След минута едната от тях повика съпруга си и той тръгна послушно като кученце дребна порода. Като малък пинчер, вървящ до обувките на стопанката си, но хапливо заяждащ се с къдравия пудел на съседката. Направи три крачки напред и две встрани и сякаш придоби смелост до рамото на жена си. С олюлявяща се решителност се завъртя на пети и се върна при опонента си.

Онзи, другият, мислейки си, че вече е спечелил битката, избоботи няколко финални думи и заби показалец в рамото на смелчагата. Нашият герой размаха ръце, за да запази равновесие, но след това се стегна. Изпъчи смело гърди, сви юмруци и страховито заяви: "Нее мее бутай, чуваш ли.... нее мее бутай... че ей сега ще извикам жена ми!"

И така, време е да се върнем при нашите мъже - да ги приземим по-бързо, че падането отвисоко боли. Защо са се умълчали, горкичките? Толкова ли бързо се изчерпаха мечтите им?!

Не, не мълчали, а вземали /оптимистичен/ тон за финалното си хорово изпълнение: "Абе, с нашите жени зле, ама ... можеше и по-зле да е."