Публикувано в БГРепортер на 11/03/2009 г.
Има едни красиви думи за усмивката, които напоследък срещам доста често в Интернет- пространството. Едни красиви думи, различно поднесени, но въздействащи по един същ начин. Не знам кой е истинският автор, въпреки допитванията ми до познати и непознати.
Първата ми среща с тези думи беше преди няколко години, когато моя приятелка – емигрантка в Мадрид, разказваше с много топлина и любов за семействата, при които е работила, за децата, които е гледала. Разглеждахме едно албумче със снимки, от които надничаха усмихнати бебешки личица. Нейните "испански бебета". На последната страница в найлоновото джобче вместо снимка беше пъхнат лист със следните думи:
понеделник, 31 август 2009 г.
сряда, 26 август 2009 г.
Клуб "Вчерашна жена"
Публикувано в БГРепортер на 09/08/2009 г.
Всеки от вас е виждал групичка от жени, разговарящи шумно и весело или шушукащи притеснено - млади, не толкова млади, по-възрастни, усмихнати, намусени... Гледайки отстрани, мъжете се чудят на непресъхващата женска словоохтливост или се притесняват дали пък не одумват точно тях, а жените знаят – това са редките моменти на бягство от забързания ден, минутите за среща с добрите стари приятелки, за които уж знаем всичко, но винаги има нещо ново за казване.
Моята групичка е на средна възраст. След дълго отлагане и непрекъсната промяна на уречения ден и час най-сетне се бяхме събрали около малката кръгла масичка в любимото кафене и разговаряхме оживено, разпалено.
Всеки от вас е виждал групичка от жени, разговарящи шумно и весело или шушукащи притеснено - млади, не толкова млади, по-възрастни, усмихнати, намусени... Гледайки отстрани, мъжете се чудят на непресъхващата женска словоохтливост или се притесняват дали пък не одумват точно тях, а жените знаят – това са редките моменти на бягство от забързания ден, минутите за среща с добрите стари приятелки, за които уж знаем всичко, но винаги има нещо ново за казване.
Моята групичка е на средна възраст. След дълго отлагане и непрекъсната промяна на уречения ден и час най-сетне се бяхме събрали около малката кръгла масичка в любимото кафене и разговаряхме оживено, разпалено.
Празникът на емигранта
Публикувано в БГРепортер на 04/03/2009 г.
Има моменти, събития и състояния в живота ни, които можем да опишем с лекота, използвайки сухи думи и високопарни изрази. Но има и едни странни чувства, за които трудно намираме подходящите думи.
В един средиземноморски испански град, близо до Валенсия, живеят официално около 3 хил. българи. Неофициално – двойно повече. Официално градът се казва Гандия, неофициално – Малката България. В този град навсякъде чуваш българска реч – вървейки по улицата, разхождайки се в парка, пазарувайки в магазина... Тук живеят българи от различни краища на България – различни диалекти, различни характери, различно образование и възпитание, различен мироглед. Няколко хиляди български съдби и мечти.
Има моменти, събития и състояния в живота ни, които можем да опишем с лекота, използвайки сухи думи и високопарни изрази. Но има и едни странни чувства, за които трудно намираме подходящите думи.
В един средиземноморски испански град, близо до Валенсия, живеят официално около 3 хил. българи. Неофициално – двойно повече. Официално градът се казва Гандия, неофициално – Малката България. В този град навсякъде чуваш българска реч – вървейки по улицата, разхождайки се в парка, пазарувайки в магазина... Тук живеят българи от различни краища на България – различни диалекти, различни характери, различно образование и възпитание, различен мироглед. Няколко хиляди български съдби и мечти.
понеделник, 24 август 2009 г.
Аз вярвам в доброто
Публикувано в БГРепортер на 16/02/2009 г.
Не съм перфектна. Плача и се смея, радвам се и тъгувам, говоря нежно и крещя, правя грешки и постъпвам правилно. Просто съм човек. Дълго помня обидите, но помня и добри думи, подадена навреме ръка, безкористен жест – дребен, почти незабележим, а в същото време значителен. Обидите избледняват във времето, а аз ставам по–силна, защото намирам опора в усмивките и дребните радости. Не слагам на кантар приятелствата, търся добрата страна на тежките характери, но лицемерните отхвърлям със замах... Не правя сметки, а равносметки... Може би е наивност от моя страна, но вярвам в доброто.
Не съм перфектна. Плача и се смея, радвам се и тъгувам, говоря нежно и крещя, правя грешки и постъпвам правилно. Просто съм човек. Дълго помня обидите, но помня и добри думи, подадена навреме ръка, безкористен жест – дребен, почти незабележим, а в същото време значителен. Обидите избледняват във времето, а аз ставам по–силна, защото намирам опора в усмивките и дребните радости. Не слагам на кантар приятелствата, търся добрата страна на тежките характери, но лицемерните отхвърлям със замах... Не правя сметки, а равносметки... Може би е наивност от моя страна, но вярвам в доброто.
събота, 22 август 2009 г.
Майки и дъщери
Публикувано в БГРепортер на 10/02/2009
Витрината е отрупана с празнично украсени торти. Коя да избера? Погледът ми все се връща към онази, с принцесата в розова рокля. Усмихнатото лице зад щанда ме подкрепя: "Чудесен избор! И колко свещички? 20?! Шегувате ли се?" Унесено отговарям: "Не, не е шега. Дъщеря ми навършва 20 години. Но дали ще ме разбере..."
Сякаш беше вчера – малкото недоносено бебе, което седмици наред се бореше да оцелее, майчината болка, но не от родилните мъки, а от неизвестността. Сълзите и надеждата, че всичко ще е наред.
Витрината е отрупана с празнично украсени торти. Коя да избера? Погледът ми все се връща към онази, с принцесата в розова рокля. Усмихнатото лице зад щанда ме подкрепя: "Чудесен избор! И колко свещички? 20?! Шегувате ли се?" Унесено отговарям: "Не, не е шега. Дъщеря ми навършва 20 години. Но дали ще ме разбере..."
Сякаш беше вчера – малкото недоносено бебе, което седмици наред се бореше да оцелее, майчината болка, но не от родилните мъки, а от неизвестността. Сълзите и надеждата, че всичко ще е наред.
петък, 21 август 2009 г.
Плюс и минус – проста аритметика !?
Публикувано в БГРепортер на 02/02/2009 г.
Десетки години старателно предвиждам, изчислявам и ...преначертавам един проект. Амбициозен проект с гръмко име – "Моят живот". Плюс, минус, уравнение с едно неизвестно. Допуски, сглобки, стандарти. Разрез, сечение. Детайли и сборен чертеж. И, хоп...грешка! По–голяма от допустимата.
Всеки път, когато доволно погледна чистичкият чертеж на прилежно изчисления нов детайл от живота ми, реалността започва да нанася поправки. С голяма качествена гумичка безмилостно изтрива старателно начертаните тънки и дебели линии, заедно с пунктирите и щриховките. И нито простата аритметика, нито висшата математика ми се притичват на помощ.
Десетки години старателно предвиждам, изчислявам и ...преначертавам един проект. Амбициозен проект с гръмко име – "Моят живот". Плюс, минус, уравнение с едно неизвестно. Допуски, сглобки, стандарти. Разрез, сечение. Детайли и сборен чертеж. И, хоп...грешка! По–голяма от допустимата.
Всеки път, когато доволно погледна чистичкият чертеж на прилежно изчисления нов детайл от живота ми, реалността започва да нанася поправки. С голяма качествена гумичка безмилостно изтрива старателно начертаните тънки и дебели линии, заедно с пунктирите и щриховките. И нито простата аритметика, нито висшата математика ми се притичват на помощ.
четвъртък, 20 август 2009 г.
Историята на една крайбрежна пейка
Публикувано в БГРепортер на 27 /01/ 2009
Приятен есенен ден. Една жена седи на крайбрежна пейка. Сама. Есента е любимият й сезон – шумните туристи отдавна са си заминали, плажът е пуст, морето е спокойно, слънцето не жари, само топли. Всичко е възвърнало нормалния си ритъм. Но днес тя не чувства нищо. Съзерцава тихите морски вълни с невиждащ поглед, а по лицето й се стичат сълзи. Плаче, защото ... просто й се плаче. Объркана е. Спомените нахлуват в съзнанието й и избледняват моментално, мислите идват и си отиват, хаотично, без никакъв ред и смисъл.
Покана за добро настроение
Публикувано в БГРепортер на 22/01/2009 г.
Отново е сутрин. Отново се събуждам. С лошо настроение. Защо ли? Мразя се такава. Грижи, грижи.... кой ли ги няма? Уж съм весел човек, посрещам трудностите с усмивка, че и акъл давам на другите около мен – да не униват, да се борят, да се усмихват, а пък днес целият свят ми е крив. Заповядвам си: "Вземи се в ръце!". Лесно е да се каже, ама...
Отново е сутрин. Отново се събуждам. С лошо настроение. Защо ли? Мразя се такава. Грижи, грижи.... кой ли ги няма? Уж съм весел човек, посрещам трудностите с усмивка, че и акъл давам на другите около мен – да не униват, да се борят, да се усмихват, а пък днес целият свят ми е крив. Заповядвам си: "Вземи се в ръце!". Лесно е да се каже, ама...
Чаровна възраст
Публикувано в БГРепортер на 20 /01/ 2009
Пронизителен телефонен звън. Сърцераздирателно хлипане и нечленоразделна реч. Разпознавам гласа на моя позната и хуквам през глава към дома й. Омръзнало ми е да изслушвам любовните ѝ терзания, но този път явно се е случило нещо сериозно. Слава богу, не виждам пожарни коли, дори дим няма...
Влитам като ураган в стаята и моята позната изстрелва от упор:
–Кажи ми истината, зле ли изглеждам?
Пронизителен телефонен звън. Сърцераздирателно хлипане и нечленоразделна реч. Разпознавам гласа на моя позната и хуквам през глава към дома й. Омръзнало ми е да изслушвам любовните ѝ терзания, но този път явно се е случило нещо сериозно. Слава богу, не виждам пожарни коли, дори дим няма...
Влитам като ураган в стаята и моята позната изстрелва от упор:
–Кажи ми истината, зле ли изглеждам?
Добре дошли в България!
Публикувано в БГРепортер на 13/07/2009
Как изглежда България през погледа на един чужденец? За много чужденци България е екзотична страна, за която не знаят почти нищо. Или знаят само това, което случайно са прочели в някой туристически каталог – малка балканска държава, столица – София, излаз на Черно море, прекрасна страна с невероятна природа, богата история и култура, условия за зимни спортове, слънчеви плажове. Стягат куфарите и тръгват на приключение с много неизвестни, като най–често интересът им предизвикан от финансовата част на офертата за пътуване. И пристигайки в България преоткриват това, което за нас е даденост – едно райско кътче, надарено от природата с величествени планини, буйни реки и плодородни земи.
Как изглежда България през погледа на един чужденец? За много чужденци България е екзотична страна, за която не знаят почти нищо. Или знаят само това, което случайно са прочели в някой туристически каталог – малка балканска държава, столица – София, излаз на Черно море, прекрасна страна с невероятна природа, богата история и култура, условия за зимни спортове, слънчеви плажове. Стягат куфарите и тръгват на приключение с много неизвестни, като най–често интересът им предизвикан от финансовата част на офертата за пътуване. И пристигайки в България преоткриват това, което за нас е даденост – едно райско кътче, надарено от природата с величествени планини, буйни реки и плодородни земи.
Ако няма Иван в къщата...
Публикувано в БГРепортер на 07/01/2009
Днес е Ивановден. Всеки от нас познава поне един Иван – Ваньо от детската градина, Ванката от квартала, Бай Иван – съседът. За едни Иван е приятел, за други – враг, за трети – съдба. "Ако си немаш Иван в къщата, забий един кол на средата - да се буташ в него, па го кръсти Иван". Така казваше прабаба ми - природно интелигентна жена, от която съм запомнила много мъдрости. Но тези думи нещо не ги разбирах.
Днес е Ивановден. Всеки от нас познава поне един Иван – Ваньо от детската градина, Ванката от квартала, Бай Иван – съседът. За едни Иван е приятел, за други – враг, за трети – съдба. "Ако си немаш Иван в къщата, забий един кол на средата - да се буташ в него, па го кръсти Иван". Така казваше прабаба ми - природно интелигентна жена, от която съм запомнила много мъдрости. Но тези думи нещо не ги разбирах.
сряда, 19 август 2009 г.
Изабел
Публикувано в БГРепортер на 06/01/2009 г
Седя на пейката и спокойно чакам автобуса. Също като възрастната дама до мен, която ме заговаря с дежурното "Страшна жега, нали?". Пет минути по-късно вече знам, че тръгнала на лекар, запозната съм с подробностите от медицинския ѝ картон и в момента сладко-сладко ми разказва за петте си деца – отдавна пораснали, поели по своя житейски път, но грижовни към своите родители.
Седя на пейката и спокойно чакам автобуса. Също като възрастната дама до мен, която ме заговаря с дежурното "Страшна жега, нали?". Пет минути по-късно вече знам, че тръгнала на лекар, запозната съм с подробностите от медицинския ѝ картон и в момента сладко-сладко ми разказва за петте си деца – отдавна пораснали, поели по своя житейски път, но грижовни към своите родители.
Пътуване по Коледа
Публикувано в БГРеортер на 22/12/2008 г.
Обичам гарите и летищата. Стотици хора – бързащи, чакащи, посрещащи, изпращащи или пътуващи.Стотици съдби, стотици посоки.Стотици усмивки, стотици сълзи, дълги прегръдки – между деца и родители, между влюбени, между приятели.
През последните няколко години посрещах и изпращах десетки пъти.
Обичам гарите и летищата. Стотици хора – бързащи, чакащи, посрещащи, изпращащи или пътуващи.Стотици съдби, стотици посоки.Стотици усмивки, стотици сълзи, дълги прегръдки – между деца и родители, между влюбени, между приятели.
През последните няколко години посрещах и изпращах десетки пъти.
Лос Рейес Магос или Дядо Коледа ?
Публикувано в БГРепортер на 09 /12/ 2008 г.По традиция испанските деца очакват с нетърпение нощта на 5 срещу 6 януари, когато Лос Рейес Магос /Царете-магьосници/ ще оставят мечтаните подаръци. Само за добрите. Ако си бил непослушен през изминалата година ще получиш торбичка с карбон /въглен/. Вечерта на 5 януари и деца и възрастни се включват в специално организираното шествие-парад /кабалгата/, на което се изсипват тонове бонбони и с радостни възгласи всички посрещат Лос Рейес Магос – Мелчор, Гаспар и Балтазар.
вторник, 18 август 2009 г.
Букет от изсъхнали рози
Публикувано в БГРепортер на 01/12/2008 г.
Много се говори за любовта - и в проза, и в рими.Как идва, как си отива. Има ли възраст и съществува ли изобщо? Любов преди брака и след това... Непрекъснато я търсим, често я отричаме. Даваме ѝ различни определения в зависимост от моментното ни състояние. За някои е мимолетно преживяване, за други е смисълът на живота. За трети е просто математическа формула – силата ѝ е право пропорционална на цената на получения подарък. Та като стана дума за подаръци...
Много се говори за любовта - и в проза, и в рими.Как идва, как си отива. Има ли възраст и съществува ли изобщо? Любов преди брака и след това... Непрекъснато я търсим, често я отричаме. Даваме ѝ различни определения в зависимост от моментното ни състояние. За някои е мимолетно преживяване, за други е смисълът на живота. За трети е просто математическа формула – силата ѝ е право пропорционална на цената на получения подарък. Та като стана дума за подаръци...
Да помислим отново!
От 6 години семейството ми живее в един средиземноморски град в Испания. Първоначалното ни впечатление тук беше, че има много инвалиди и деца с увреждания. Впоследствие открихме, че едва ли са повече отколкото в България. Истината е, че обществото не се опитва да ги скрие или да ги изолира, а напротив – да ги приобщи, да им създаде малко удобства в този така неудобен за тях свят.
Руската църква в Алтеа, Испания
Публикувано в БГРепортер на 14/11/2008 г.
На км.163 по национален път N-332 /Валенсия-Аликанте/ една "странна сграда", разположена в живописна местност близо до луксозен курортен комплекс, привлича учудените погледи на пътуващите чуждестранни туристи. Това е руската църква "Свети Архангел Михаил" - първият руски православен храм на територията на Испания.
Министър Масларова ще открие Трудова информационна борса в Мадрид
Публикувано в БГРепортер на 12/11/2008
"На 15 ноември 2008 г. в Мадрид, Кралство Испания, под патронажа на министъра на труда и социалната политика г-жа Емилия Масларова, ще се проведе Трудова информационна борса – Мадрид." Това е част от текста на поканата, която получиха някои българи, живеещи и работещи в Испания. Въпросната покана е приложен файл към електронно писмо /написано на латиница/ на съветника по трудовите и социални въпроси към Посолството на РБългария в Мадрид:
"На 15 ноември 2008 г. в Мадрид, Кралство Испания, под патронажа на министъра на труда и социалната политика г-жа Емилия Масларова, ще се проведе Трудова информационна борса – Мадрид." Това е част от текста на поканата, която получиха някои българи, живеещи и работещи в Испания. Въпросната покана е приложен файл към електронно писмо /написано на латиница/ на съветника по трудовите и социални въпроси към Посолството на РБългария в Мадрид:
понеделник, 17 август 2009 г.
Moят "чужд" ден
Публикувано в БГРепортер на 04/11/2008
Всеки ден се събуждам в чужда страна. Винаги в последния момент. Две глътки кафе. Бързо прехвърляне на програмите – българските новини, чуждите новини. Дъщеря ми сънено-сърдита нарамва тежката ученическа раница и тръгваме. На входа непознат "чужд" човек ведро ни пожелава "Добър ден!". Къде паркирах снощи? Аха, на уличката вляво.
Всеки ден се събуждам в чужда страна. Винаги в последния момент. Две глътки кафе. Бързо прехвърляне на програмите – българските новини, чуждите новини. Дъщеря ми сънено-сърдита нарамва тежката ученическа раница и тръгваме. На входа непознат "чужд" човек ведро ни пожелава "Добър ден!". Къде паркирах снощи? Аха, на уличката вляво.
Закъсняла благодарност
Публикувано в БГРепортер на 31/10/2008
Напоследък все по-често си спомням забравени случки и лица. Казват, че било от възрастта. Правя равносметки, анализирам дългогодишни приятелства и случайни познанства – какво, кой, по какъв начин и до каква степен е повлиял на живота ми.
И в съзнанието ми изплува един дъждовен ноемврийски ден. 20-тина години назад във времето.
Напоследък все по-често си спомням забравени случки и лица. Казват, че било от възрастта. Правя равносметки, анализирам дългогодишни приятелства и случайни познанства – какво, кой, по какъв начин и до каква степен е повлиял на живота ми.
И в съзнанието ми изплува един дъждовен ноемврийски ден. 20-тина години назад във времето.
Какво да си купя – диплома или книжка?
Публикувано в БГРепортер на 28/10/2008
Отново се предлагат промени в Закона за движение по пътищата – изпитите за шофьорска книжка да се провеждат от частни фирми. Дали по този начин корупцията ще намалее или ще се увеличи, е въпрос на досещане. Преди известно време сред българите, живеещи в чужбина, беше доста актуална "отпуската за купуване на шофьорска книжка" или иначе казано – отиваш си в България за 10–тина дни и хем се виждаш с роднини и приятели, хем "изкарваш книжка". Дали любителска, дали категория "С" – "проблеми нема, ше тъ уредим".
Отново се предлагат промени в Закона за движение по пътищата – изпитите за шофьорска книжка да се провеждат от частни фирми. Дали по този начин корупцията ще намалее или ще се увеличи, е въпрос на досещане. Преди известно време сред българите, живеещи в чужбина, беше доста актуална "отпуската за купуване на шофьорска книжка" или иначе казано – отиваш си в България за 10–тина дни и хем се виждаш с роднини и приятели, хем "изкарваш книжка". Дали любителска, дали категория "С" – "проблеми нема, ше тъ уредим".
Българи в България, българи в чужбина
Публикувано в БГРепортер на 16/10/2008
Ново пет! "Министерството на труда и социалната политика започва изследване за нагласата на българските емигранти в Испания да се завърнат на работа у нас, което е част от Плана за 2008 по Националната стратегия на Република България по миграция и интеграция и Плана за действие за 2008 с мерките, произтичащи от членството ни в ЕС."Тази новина откривам случайно, ровейки се безцелно в Интернет. Аз съм една от стотиците хиляди българи, към които е насочено това проучване,а пък не съм получила никаква информация.
Оказва се, че има специална анкета за българите, живеещи в Испания. Прочитам набързо въпросите - подобни на тези на кварталната клюкарка.
Ново пет! "Министерството на труда и социалната политика започва изследване за нагласата на българските емигранти в Испания да се завърнат на работа у нас, което е част от Плана за 2008 по Националната стратегия на Република България по миграция и интеграция и Плана за действие за 2008 с мерките, произтичащи от членството ни в ЕС."Тази новина откривам случайно, ровейки се безцелно в Интернет. Аз съм една от стотиците хиляди българи, към които е насочено това проучване,а пък не съм получила никаква информация.
Оказва се, че има специална анкета за българите, живеещи в Испания. Прочитам набързо въпросите - подобни на тези на кварталната клюкарка.
Говорите ли български?
Публикувано в БГРепортер на 08/09/2008 г.
От няколко години живея в чужбина. Доста често си спомям за комичните ситуации, в които съм попадала през първите дни и месеци от емигрантския ми живот поради незнанието на езика. Почти всеки българин, живеещ тук, има подобни спомени. След години ги разказваме като вицове.
От няколко години живея в чужбина. Доста често си спомям за комичните ситуации, в които съм попадала през първите дни и месеци от емигрантския ми живот поради незнанието на езика. Почти всеки българин, живеещ тук, има подобни спомени. След години ги разказваме като вицове.
Абонамент за:
Публикации (Atom)