четвъртък, 14 януари 2010 г.

Коя съм аз?

Казвали са ми: „Ти си уравновесена. Ти си бунтарка.Ти си добра. Ти си упорита.Ти си прекрасен човек. Ти си с труден характер.Ти ме успокояваш. С теб е весело. Не е възможно ти да плачеш! Невероятен инат си!”
Казвали са също /обикновено зад гърба ми/ : „Коя е пък тази...?!”
На глас винаги отговарям „Аз съм си аз!”, но вътре в себе си.... Вътре в себе си обаче все се питам „Такава ли искам да съм?!”. И светкавично си отговарям –„Да!”. Знам си и кътните зъби, познавам се до болка, почти знам как бих реагирала във всяка една ситуация...

Аз съм весел човек. Обичам да се усмихвам.Често се се шегувам, понякога съм саркастична. Мога да се радвам с познати и да тъгувам с непознати.

Упорита съм. И голям инат. Особено когато съм твърдо убедена, че съм права. А когато греша, не се страхувам да си призная. Дори мога да се извиня.

Непокорна съм.Най-вече когато срещна несправедливост.Твърдо съм убедена, че всеки човек има право на своето малко лично пространство, на своята лична свобода.

Откровена съм. Поняга болезнено откровена.Не давам съвети, но казвам какво мисля и какво бих направила аз. Само така съм в мир със себеси.Защото ненавиждам лицемерието.И мразя лъжата.

От лъжите побеснявам.Дори когато не ме касаят пряко. Излъжат ли ме, ставам лоша. И викам и крещя. Мога да подмина обидна дума, но не и лъжа. Не съм злопаметна, не съм и отмъстителна, но има неща, които не забравям цял живот. И поради тази причина има един-двама души ,които просто съм зачеркнала от живота си.

Обичам хората. Ценя човещината в тях , но ненавиждам безскрупулния стремеж на ограничения индивид към пари и власт. Луксът не ме впечатлява.Очите ми пропускат лъскавият блясък на марковите дрехи и скъпите бижута на хората,които срещам.Защото сърцето ми търси, подобно на рентгенов лъч, какво се крие под тях.Ако пространството там е празно, човекът става невидим за мен.

Мога и да прощавам. Дълго и трудно.Правя компромиси с количеството изяден шоколад или броят изпушени цигари, но не и със съвестта си. Знам, че не мога да променя хората, ако те самите не пожелаят това. Но ги подкрепям, ако искрено са решени да поправят грешките си.

Не съм перфектна дъщеря, нито перфектна майка, нито перфектна съпруга. Но се старая. Рядко прегръщам и милувам. Трудно произнасям”Обичам ви!”. А всъщност много ги обичам.И те го знаят. Защото не съм им необходими думи, които всеки може да каже каже с лекота. Нужен им е поглед, жест, рамо, на което да се опрат. Те приемат моята сила за даденост, а всъщност не си дават сметка,че те са нейният извор. Дните ми са изпълнени с мисли и грижи за тях, а страховете и притесненията са си само за мен. Нощем, преди заспиване...

Нощем преди заспиване... Понякога съм тъжна, понякога ми е ми е тежко. Плача от яд, плача от безсилие. Плача от щастие.И от умиление. Плача нощем, а на сутринта съм усмихната.

Ценя приятелството. Без везни и сложни аритметични действия.Истинските ми приятели са част от моето семейство.И аз –от тяхното.Без оглед на години и разстояния.

Самочувствие не ми липсва, но знам и къде е границата. Знам, какво знам и какво мога. И знам, че не знам всичко. Не се страхувам да кажа, че не знам. И да се опитам да науча. В никакъв случай не съм безгрешна, но се уча от грешките си.

В общи линии това съм аз. И искам да съм такава. Аз съм си аз! И изобщо, ама изобщо не е задължително всички да ме харесват.

Няма коментари:

Публикуване на коментар