понеделник, 26 септември 2011 г.

Реанимация

Някой ден ще открадна косата й дълга,
ще подпаля косите сплъстени и редки,
ще разкъсам със зъби почернелия плащ
и така ще я пусна да броди,
та от срам да се скрие
там, отдето приижда.“
/Диана Маринска/


Болката отляво беше настойчиво непоносима...Светът около него плуваше. Безкраен океан от хора и шумове. И само един светещ фар с огнено червен надпис „Спешно отделение“... Болката разкъсваше гърдите му...
Летеше. По гръб. Над него прелитаха луминисцентни луни. Ритмично, в права линия. Около него - ангели, облечени в бяло. Летящите порти се отвориха с трясък. Не видя табелата. „Рай“ или „Ад“? Трепереше от студ. А може би е на някаква разпределителна станция. Суетня на ангели в розово. И в зелено. „Морфин!“ Не, благодаря, дрога не! Предпочита една бира. Но защо ли никой не го чува?! ... „Пулс ... налягане...сърце...степен на увреждане... инфакт...“ Това ли е присъдата? Инфаркт! ...Топлината се разля по цялото му тяло.

Тит...тит...тит...Странна музика в оглушителната тишина. Тит...тит...тит... Женски силует зад стъклена преграда. Тит...тит...тит... Това Тя ли е? Тит... На танц ли ще го покани? Тит... Музиката е неподходяща. Тит... А и кой би искал да флиртува с нея? Тит... Казват, че е стара, грозна и опасна... Дългокоса и рошава... Тит... И всяка първа среща с нея била и последна. Тит... Каква ирония!... Тит... Тогава откъде са сигурни, че Смъртта е с женски образ... Тит... Това е някакъв лош сън. Тит... Не можеше да избяга... Мрежа от кабели свързваше тялото му с ритмично писукащ монитор... Синусоиди, параболи...Тит... Кривите на живота му... Кога ли пък всичко му е вървяло по права линия, та и днес ...?!

Трябва да отвори очи... Тит...Силуетът зад стъклената преграда ставаше все по ясен. Тит... О, не, това е Зеленооката вещица! Тит... Неговата си вещица. Тит...Защо ли е слязла от метлата?! Тит... Погледна я в очите. Ледът в зеления й поглед се пропука и безброй кристални капки започнаха да извират изпод подпухналите й клепачи. „Ти ми обеща!.... Няма да се измъкнеш толкова лесно!...“ Познаваше този глас... Познаваше укорителния тон...

Съзнанието му отново започна да изпада в унес... Тит... Да, беше обещал... Беше си обещал да остарее с нея. Беше си обещал да бъде с нея до края на дните си. Тит... Ужас, тя чете мисли! Отвори рязко очи. Милата му Зеленоока вещица... Трябваше да я успокои... Вече беше сигурен, че днешния ден нямаше да е последен.

С усилие разтегна устните си в трудна усмивка и промълви: „ А на децата обади ли се ?“.
.

2 коментара:

  1. Що за шибана тъпотия? И кой кретен я тури в Свежо?

    ОтговорИзтриване
  2. "...Синусоиди, параболи...", живот по права линия. По-голямо клише и скука едва ли има. Не предполагах, че прекрасната поезия на Диана ще ме доведе до тази flat line.

    ОтговорИзтриване