сряда, 19 януари 2011 г.

Хроника на едно емигрантство

Август 2001г.
(лист, изпълнен с детски рисунки и разкривен почерк на първолаче )

Тати, ние сме добре. А ти как си? Става ли да ми изпратиш кученце?
Напиши ми писмо и ми го изпрати. Имаме хамстер и се казва Джо-Джо.
Много ми е мъчно за теб. Много те обичам
!


Ноември 2001г.
(четлив мъжки почерк)

Привет сине,
Чаках да се обадиш за да се ориентирам за нещата при теб, но накрая реших да ти пиша аз, та да те поздравя с 40-тия ти рожден ден и започването на петото десетилетие от твоя живот.

Сега за нас. Тук е сиромашка неволя. Пари не могат да се отделят дори за един телефон. За в бъдеще ще пиша писма, стига да знам адреса ти. И болестите и старостта ни натискат. Напоследък майка ти през ден е болна. Като че ли такъв ще бъде животът ни до края. Това май не трябваше да пиша. Но мисля, че и ти трябва да знаеш.

За теб се надяваме, че си се взел в ръце и си възстановяваш здравето. Разбрахме, че работиш успешно и много ми се иска да ми опишеш работата си и условията, при които работиш. Може и други неща, за които мислиш, че са интересни. Опиши ми града, в който живееш? Колко жители има? Колко е отдалечен от морето? И сестра ти може да ми пише за същото, подсети я.

Пък ако не ви затруднява, пишете ни и за ваши случки там в чужбина.Ние тук мислим за вас, но си ви представяме почти като в неизвестност. Затова ми се иска отвреме навреме някое писмо да поизяснява нещата. Майка ви се интересува до колко сте научили езика. Нека и сестра ти й пише.

Мисля, че се досещаш, че майка ти е до мен и поставя някои въпроси. Например, дали се сещате, че след двадесетина години и вие ще си спомняте, че сте гледали деца, а децата да са далече, т.е. да бъдете нещо като нас.
Само недейте ни разбира криво. Ние оправдаваме това, което правите.Считаме го за добро решение в живота ви. Мислим, че няма да се оставите в плен на носталгията. Ще бъдете активни и достатъчно оптимисти, за да не ви обхване депресия. Защото при депресия човек не може да се бори.

А сега – някои наши новини. На рождения ти ден гласувахме с майка ти за президент ( аз се бях зарекъл да не гласувам, но отстъпих).
Има и тъжен случай –почина чичо ти С..Останах сам, без най-близките си приятели.

И накрая аз и майка ти поздравяваме всички вас – теб, сестра ти, зетя и внуците и ви пожелаваме само приятни дни и радост в живота.
За Коледа и Нова Година отделно.
Бъдете здрави.

Баща ти и майка ти



Май 2002
(лист от тетрадка, детски почерк)

Здравей, тати!
Какво правиш? Изпращам ти писмо.Този път не е бебешко писмо, нали? Мама казва, че отива при теб. И ми е мъчно за теб. Искам да дойда при теб. Никога не изпълнявате моите желания. Купи ми кученце!
Обичам те! Чао!



Март 2003
(малък цветен лист за писмо, старателен детски почерк)

Здравейте, мамо и тати!
Липсвате ми . Мамо, ще ми се караш ли че имам две петици, а другото – шестнадесет шестици. Вие ми обещахте, че ще ми напишете писмо когато имате време. Моля ви!
Препоръчвам ви да си вземете едно игриво коте. Искам да ми купите уокмен. Какво прави леля?
В момента пия мляко с какао. Е, такъв е животът. Лош, лош и лош. Извинявайте, че ви натъжавам. Кака вика и се ядосва от домашни.Баба плаче. Казва, че на есен ще ни вземете.
За съжаление ми свърши листа.
Чао. Обичам ви!



Юни 2004
(женски почерк)

Здравейте семейство,
Тъгувам за всички вас.Много ми липсвате, липсвате и на всичките си приятели, но се радвам, че се измъкнахте от тук. Каквото и да ви говорят за България, знайте , че тук е страшно. От 01.07.04 г. пак вдигат парното. Във фирмата в момента се правят страхотни съкращения.Не знам дали гледате новини по сателитния канал, но всеки ден някой е застрелян.Аз с моята голяма заплата не мога и градския транспорт да си платя за месеца.Съжалявам, но просто няма нищо хубаво, за което да ви пиша.
Дано по-бързо си оправите документите, за да си дойдете за отпуската.Знам, че не ви е лесно, но друг изход няма.
Разбрах, че децата се справят отлично. Искам много, много да ги нацелувам.
Желая ви здраве и успех.
В. (съседката)



Октомри 2006
(подреден като бисери женски почерк)

Здравейте всички,

Благодарим ви за подаръците. Имате поздрави от .....( имена на съседи, приятели, близки).Очакваме по-подробно писмо.
....
Изпращаме ви някои неща, за децата няколко блузки. Знам, че там имате всичко, но тези са от „Произведено в България”.

Имам огромна молба към вас двамата като родители.Направете всичко възможно децата да учат и да получат добро образование. Знам , че учат и знам, че искате те сами да изберат пътя си. Но и вие бъдете настоятелни.

Здраве и успехи!
Баба В.



Август 2010
(равен женски почерк)

Здравейте семейство,

Използвам случая да ви напиша това писмо за да ви поздравя и да ви кажа аз как съм. Надявам се вие да се намирате в добро здраве, сплотени и щастливи.
...
Вече съм на 70 години, но съм добре със здравето.Кръвното ми е добре, аз си го контролирам. Не се притеснявайте за мен. Все още се справям сама, не завися от никого.
Сине,
обади ми се някой път по телефона, тогава може да ти кажа и други неща. Надявам се да сте добре със здравето и живота, който водите. Уважавайте се и се обичайте. Истината е в семейството. Помагайте на децата с любов и добрина, за да си спомнят някога з авас като добри родители. Много са важни отношенията родители-деца.

Сине, надявам се ние с татко ти да сме били добри и всеотдайни родители. Аз ходя от време навреме при него – изчистих бурените, прекопах земята. Наблизо са и неговите приятели, дано си говорят и в отвъдния свят.

Спирам! Изпращам ви едни бисквитки, че бонбоните се разтопяват от топлото.
Майка ти

4 коментара:

  1. Ха ха ха , тоя поменик..и съседката...ха ха ха

    ОтговорИзтриване
  2. Пуснах две сълзи, много ме трогна. Съдбата на емигранта, да си далеч от близките ти, когато имат нужда от теб, аз не знам дали бих могла.

    ОтговорИзтриване
  3. Много ми хареса!Истинско и емоционално. Чудесна хроника и много показателна! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Натъжи ме... Толкова е истинско...

    ОтговорИзтриване