четвъртък, 3 декември 2009 г.

Хората, които преминават през живота ни

Преди години една възрастна жена пътуваше до мен... Изглеждаше толкова жизнена, с неустоимо чувство за хумор. Беше веселячка и не спираше да говори... Но последните два часа от пътуването си прекара в мълчание, подпряна на лакти и залепила чело на стъклото. Насълзените й очи се взираха във всяка светлинка - там някъде далеч в тъмнината... Отиваше при дъщеря си, която не бе виждала от години и зет си, когото не познаваше. Слезе на автогарата в Милано. Автобусът потегли, а тя остана там, чакаща мълчаливо и търпеливо закъснелите си посрещачи...Колко ли време е чакала?