вторник, 11 януари 2011 г.

Коледата също плаче

Тя отключи бавно входната врата и с тежки стъпки заизкачва стръмното стълбище. Краката й натежаваха с всяко следващо стъпало. Не бързаше. Вече никой не я очакваше, вече нямаше за кого да се грижи. Вече беше съвсем сама.
Оставаха три дни до Коледа. Някога обожаваше този празник. Сега вече не. Беше й донесъл само разочарования. Преди много години точно на Коледа любовта си тръгна. И никога не се върна. Няколко Коледи по-късно стоеше изплашена до едно болнично легло и се взираше в лицето на майка си. Дни наред очакваше и най-малкият знак за пробуждане от дълбоката кома. Но мама заспа завинаги. Точно преди Коледа. А днес, седем години по-късно, три дни преди Коледа, и баща й ...

Превъртя ключа в ключалката и тежкият метален звук прокътня, разненесен от ехото на тихото стълбище и празния апартамент. Да, пълен с мебели, но празен и студен.Нейният топъл и уютен дом в един миг се беше превърнал празно и студено жилище.

Загърна се в тънкото си яке, приседна бавно на дивана и се вторачи в старите черно-бели снимки, поставени в различни рамки върху салонния бюфет. На едната се усмихваха сватбено-щастливо млад мъж и млада жена, на другата - улегнало семейство на средна възраст. Нейните родители, нейните майка и татко, единствените й близки хора... Смъртта на баща й беше предизвестена, но... защо се случи пак преди Коледа?!

Студена струя въздух нахлу поривисто през открехната балконска врата. Тя потрепери, но не намери сили да се надигне от мястото си. Потри раменете си неволно, като на забавен кадър. Не знаеше дали трябва да прогони спомените си или да ги остави да препускат през съзнанието й. На отсрещният прозорец примигнаха празнични коледни светлини. Сълзите в очите й пречупиха тези светлинки и за части от секундата ги превърнаха в милиони цветни звезди.

Спомените от миналото изведнъж отстъпиха място на страха от неизвестното бъдеще. Тя знаеше, че ще се справи. Не точно днес, не точно на тази Коледа, но ще оцелее! Всеки ден някой се ражда. Всеки ден някой умира. И раждането, и смъртта се появяват без предизвестие. Дори когато сме ги очаквали по един или друг начин. Разликата е, че първото превръща дори делника в празник, а второто – помрачава празниците. Зловещо е, но се случва. Нещата от живота. Но... защо точно преди Коледа?!

На тази Коледа тя ще си поплаче. Дори много ще плаче. Това е нейното желание – да плаче! Изправи се рязко и издърпа телефонния кабел от розетката. Изключи и мобилния телефон. Не искаше да чува съболезнования и съжаления. Не искаше да разваля празниците на приятелите си. Искаше да е сама. Искаше на тази Коледа да плаче.

А следващата Коледа ще е различна! Обещава си да е различна! Животът продължава с многобройните си делници и там някъде напред може би я очаква и нейният празник. И все още не е късно отново да се появи любовта. Може би точно преди някоя следваща Коледа!

Но на тази Коледа тя ще плаче...
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар