Преди цели 10 години
Седях на бордюра на тесния
тротоар в импровизираната пешеходна зона. Заедно с изминалите часове си бяха
заминали и нервността, и злобата, и
отчаянието от неправилния избор на транспортна фирма. Авариралият автобус беше
паркиран в най-отдалечния ъгъл, в дъното на паркинга, сякаш можеше да се
прикрие фактът, че се е повредил далеч преди да стигне до крайната точка на пътуването.
Повечето пътниците се бяха
струпали на сянка под малкия навес до входа в очакване на заместващият автобус.
Наблюдавах ги отдалече – лицата, жестовете, поведението им. Езикът на тялото
казва много повече отколкото който и да е език.
Когато прочетох темата за снимка на месец Април си представих как страниците на сайта се изпълват с пъстри снимки на пролетни цветя и слънчеви усмивки на празнуващи хора. Светкавично изключих възможността аз самата да изпратя такива снимки…. Защо ли? Защото съм емигрантка… Какви са моите празници, как празнувам и какво всъщност празнувам на хиляди километри от България.
