Закъсняла среща

Винаги празнуваше рождения си ден шумно. Обичаше този ден. Харесваше му, когато просторният хол се изпълваше с хора . Най- близките хора – семейството, роднините, приятелите.

И днес беше така. Смехът и глъчката го караха да се чувства щастлив. Това е най-големият му подарък –децата, съпругата, приятелите, племенниците – всички събрани на едно място, забравили ежедневните си проблеми, усмихнати, спорещи. Телефонът не спираше да звъни.

Детското колело

Момиченцето седеше на бетонния бордюр, обгърнало коленете си с ръце. Подпряло брадичка, тъжно-сърдито поглеждаше ту към шареното ново колело на Гошко, ту към своето – пречупено на две. Баща й се приближи до нея, а тя нацупи устни , извъртя главата си в обратна посока и попита през рамо:
– Защо на мен винаги ми купувате чупещи се колелета?! Виж, на Гошко са му купили БМХ!
-Ела, ще го поправим – неуверено й каза той.

Границата на моето милосърдие

„Сеньора, пор фавор..” – изтича към мен едно мургаво девойче,преди да успея да вдигна стъклото докрай. Предположих, че ще ме попита за някоя улица, но то светкавично отвори под носа ми една папка, в чиито десен ъгъл се мъдреше размазана принтирана снимка на малко момиче. „Моля, помогнете, за операцията на 10-годишно момиченце”. От ляво имаше списък с имена, подписи и цифри. „Да видите, сеньора, колко хора са помогнали...” – напевно заваляше думите девойчето. Хвърлих едно око на списъка – нечетливи подписи, но пък дарените суми – от 20 евро нагоре. Хитър подход.

Два варианта на обикновен делничен ден

Публикувано на 08/06/2009 г в БГРепортер

Обикновен делничен ден. Ставам рано. Слагам кафеварката на котлона и докато чакам изригването на ободряващата тъмна течност, отделям необходимото време за да се приведа в приличен вид. Обличам дрехите, които дълго подбирах снощи и спокойно сядам за малко на дивана с чаша кафе в ръка. Усмихвам се на себе си и се опитвам да подредя предстоящия ден.

Старецът и аз

Публикувано в БГРепортер на 26/05/2009 г.

Обувката ме стягаше, а жегата влошаваше положението. С кого ли разговаряше съпруга ми толкова дълго по мобилния си, вече нямах нерви да го чакам?! Пейката, която преди все ми се струваше, че е сложена на най-неподходящото място – някакси на средата на тротоара, в този момент се оказа моето спасение. Отпуснах се тежко, а желанието ми да изхлузя парещите обувки от краката си все повече нарастваше. Сърдито запалих цигара, незаинтригувана от света около мен.

Видях го в последния момент, на метър от мен. Пристъпваше бавно и трудно, подкрепяйки се на дървен бастун: "Момиче, ще поседна за малко до теб".

'Европа в моето ежедневие': Указания на български език

Публикувано в БГРепортер на 15/05/2009

Указания на български език в една испанска поликлиника. Почувствах се по детински горда, когато видях подредените български букви и под учудените погледи на хората около мен извадих мобилния телефон и щракнах... Преди време на същото място имаше друга обява, която разясняваше правата за медицинско обслужване на гражданите от ЕС на няколко езика, между които и български.

Стой далеч от мен, дребно човече!

Публикувано в БГРепортер на 29/04/2009 г.

"Не се страхувам от гнева на силния.
На помисли и чувства господар,
без милост себе си би обуздал
и мене би наказал със помилване.

Страхувам се от злобата на слабия.
Безсилието си пред мен прозрял,
едва ли той пред нещо би се спрял,
за да изглежда пред света по-храбрия."

Н.Захариева

Срещали ли сте "дребни човечета"? Ако не сте, не съжалявайте, но се оглеждайте внимателно. Едва ли ще ги разпознаете при първата среща - може да са високи и стройни, ниски и набити, мъже или жени. Не, не става въпрос за извънземни. И казвам "дребни" не заради ръста им, а поради маломерието на жалките им душици. Става въпрос за представители на човешкия вид - комплексирани човечета, обсебени от мания за величие и умело прикрити зад измамна маска. Те са рядко срещани, но особено опасни за душевното ни равновесие.

Как да ги разпознаем?! Трудна работа...

Моите празници...?!...

Публикувано в БГРепортер на 21/04/2009 г.

Когато прочетох темата за снимка на месец Април си представих как страниците на сайта се изпълват с пъстри снимки на пролетни цветя и слънчеви усмивки на празнуващи хора. Светкавично изключих възможността аз самата да изпратя такива снимки…. Защо ли? Защото съм емигрантка… Какви са моите празници, как празнувам и какво всъщност празнувам на хиляди километри от България.

Моите празници са объркани. Понякога са двойни празници, понякога празнувам два пъти. Често датите, отбелязани с червено в българския календар, за мен са работни дни. И обратно. Затова имам два календара.

За боклука, погледнато отстрани...

Публикувано в БГРепортер на 13/04/2009

Със сигурност някой ще подхвърли, че аз съм може би последният човек, който има право да коментира проблема/кризата със софийския боклук. Да, аз живея на хиляди километри от София и около мен е чисто. Да, за 7 години съм била два пъти в България, като общият брой на дните, прекарани там, е точно 8. Но ме боли, защото моите родители и приятели живеят там – на метри от тоновете боклук. Наслушах на приказки, нагледах се на снимки, изчетох десетки коментари. Гледайки отстрани и отдалече, ако не бях българка, щеше да ми е смешно. Но не ми е забавно, ама хич! Яд ме е! Бясна съм!

Моите детски мечти

Публикувано в БГРепортер на 09/04/2009 г.

Когато бях малко момиче не мечтаех да стана балерина или манекенка. Е, не че не заставах пред голямото огледало, нахлузила "тропкащите" обувки на мама или не изсипвах целия гардероб в търсене на най-изящната "принцесена" рокля. Завъртах се, оглеждах се критично, добавях две ролки в косата и вирвах доволно носле. Само че... къде се е чуло и видяло принцеса-манекенка с ожулени лакти и колене?!